Новината, че юли 2023 г. е най-горещият месец в историята разтревожиха не само публиката, но и учените. Но докато горещината на повърхността напълно се вписваше в техните климатични модели, загряването на световния океан ги изненада. Температурата на Атлантическия океан стигна тази в гореща вана. Антарктида се лиши от леден къс с размера на Аржентина. А новите модели прогнозират, че Гълфстрийм ще спре не през следващия век, както се смяташе досега, а вероятно в средата на настоящия. Което ще доведе до климатична криза в Европа.

Две от причините за юлските аномалии са известни: глобалното затопляне, предизвикано от човека, и набиращият сила Ел Ниньо, феноменът за нагряването на повърхността на Тихия океан. Има обаче два факта, които притесняват учените, тъй като показват, че затоплянето се ускорява, и поставят под съмнение както прогнозите, така и адекватността на плановете за смекчаване на причините и последиците от природните катаклизми. И двата са свързани с океана, който има ключово значение за климата, тъй като покрива над 70% от повърхността на Земята и абсорбира 90% от глобалното затопляне през последните десетилетия. На дълбочина от само няколко десетки метра се съхранява толкова топлина, колкото в цялата атмосфера на Земята. Колкото е по-топъл океанът, толкова по-малка е способността му да поглъща енергия и да влияе върху повишението на температурите на планетата като цяло. И тук новините не са добри: по данни на НАСА, през последното десетилетие температурата на водата е била рекордна за последните 200 години, а 2022 г. е най-горещата за цялата история на наблюденията.

Факт 1. Вече трети месец средната температура на повърхността на океана значително превишава предишните стойностти за този период от годината. Затова и юли 2023 г. е най-горещият в историята по данни на Световната метеорологическа организация.

Факт 2. Отразяващата ледена покривка на океана в Арктика и Антарктида намалява, а това означава, че и океанът, и планетата се нагряват по-бързо. През юли площта на антарктическия морски лед се оказа най-малката от началото на спътниковите наблюдения. А ледът в Арктика продължава да се топи с обичайната скорост.

За да спре затоплянето, светът се договори да съкрати изхвърлянето на парникови газове. Но дори те да бъдат незабавно неутрализирани, натрупването им досега в атмосферата ще стигне, за да се усещат последиците още поне няколко столетия, ако не и хилядолетия. А ако изхвърлянията не се съкратят и продължат да се трупат със сегашните темпове, климатичният Апокалипсис е не само неизбежен, но и ще започне много по-рано, отколкото смятахме, предупреждават датски учени.

 

Кога ще спре Гълфстрийм

Циркулацията на водата в Атлантическия океан определя климата в тази част на планетата, но изменението на глобалния климат влияе върху скоростта на преместване на топлите повърхностни води от Карибско море към европейските брегове и обратното движение на студените подповърхности на юг. Учените наричат този океански конвейер Amoc (Atlantic Meridional Overturning Circulation). Ключов негов елемент е течението Гълфстрийм. Благодарение на него в Европа, преди всичко на Британските острови, климатът е по-мек, отколкото на същите ширини на континента. В Лондон, за разлика от Берлин или Киев, няма продължителни студове и зими, а поляните са винаги зелени.

През последните години учените многократно предупреждават, че Гълфстрийм и Amoc като цяло отслабват през последните години. Но преобладаващото мнение бе, че в настоящия век едва ли ще се стигне до пълен колапс.

Наскоро обаче датските учени повториха моделите и стигнаха до извода, че тези прогнози са били основани на непълни данни, тъй като пълноценните замервания на теченията започнаха едва през 2004 г., а и не са отчетени най-новите данни за рекордното нагряване на планетата. Така те стигат до извода, че нещата са много по-лоши - циркулацията в Атлантика ще отслабне по-бързо от прогнозираното и ще спре още през този век. Датчаните са уверени на 95%, че колапсът ще се случи някъде между 2025 и 2095 г., най-вероятно в рамките на 2050-те години. В тяхното изследване, публикувано в Nature Communications, се казва, че системата на атлантическите течения е стигнала преломен момент, след който тя ще мине на ново ниво, което няма да се понрави на европейците. Климатът в северо-западна Европа ще стане рязко континентален, със сурови зими и сухи лета. А блокираните на юг маси топъл и влажен въздух ще повлияят на мусоните и на интензивността на валежите в тропиците.

Забавянето на циркулацията Amoc в Атлантическия океан учените свързват с глобалното затопляне. То ускорява топенето на ледовете, прясната вода намалява солеността на северните морета, с което влияе върху интезивността на потапянето на охладените повърхностни води и тяхната обратна подповърхностна циркулация на юг. От своя страна, общото затопляне на планетата забавя самия процес на арктическо охлаждане на тропическите води, а свързаното с това отслабване на ветровете намалява скоростта на топлите атлантически течения в обратна посока. Някои признаци на тази аномалия учените вече наблюдават през последните три месеца - световният океан се нагрява, но една част от него особено се отличава в това отношение.

 

Горещият океан

 

"Температурата на водата в Северния Атлантик е безпрецедентна и предизвиква сериозна загриженост. Тя е много по-висока, отколкото предсказваха нашите модели. Това ще се отрази и на екосистемите, и на риболова, и на времето", каза шефът на отдела за климатични изследвания към Световната метеорологическа организация Майкъл Спароу.

Най-удивителното е, че Атлантическият океан се нагря, без да дочака тихоокеанския Ел Ниньо. "Горещината в Северния Атлантик е предизвикана от съчетанието на кратка аномална циркулация в атмосферата и дългосрочни изменения в океана", смята европейската служба за изменение на климата Copernicus. "Това изобщо не е свързано с Ел Ниньо, който едва започва да се формира в тропическата част на Тихия океан и ще започне да влияе на температурата по-късно през тази година и през 2024 г.", отбелязват метеоролозите на ООН.

През юли в Атлантическия океан можеха да се взимат горещи вани. Водата край бреговете на Флорида за първи път се нагря до 38,4°C. В западната част на Средиземно море тя беше над 30°C, което е с почти 5 градуса над нормата.

 

Топящият се лед

 

Топлият океан ускорява топенето на ледовете, предизвикано от затоплянето на въздуха. През последните години Арктика се нагрява четири пъти по-бързо, отколкото останалата планета. Учените отдавна обещават, че поне веднъж до 2050 г. ледът там напълно ще се стопи към края на лятото. Това едва ли ще стане сега, тъй като горещината все още не е стигнала до там. Затова пък на противоположния полюс става нещо необичайно. Антарктическият морски лед обикновено достига най-ниска точка в периода от февруари до март, а след около половин година се натрупва обратно. Тази година през февруари площта му се оказа рекордно малка, а към средата на юли от Антарктида изчезна лед с размера на Аржентина.

По данни на американския National Snow and Ice Data Center (NSIDC), в средата на юли площта на антарктическия морски лед е била с 1,3 млн. кв. км по-малка, отколкото средната за периода от 1981 до 2010 г.

За почти половин век спътникови наблюдения на леда край бреговете на Антарктида те могат да се разделят на два ясни периода: 1978 до 2015 г. неговата площ леко, но все пак нарастваше, а от 2016 г. започна рязко да се съкращава. "Събитията през 2022 и 2023 г. привлякоха вниманието. Много изследвания показват изменение на условията в горния слой на океана, където се вля топлата вода от север, и това увеличи стратификацията /разслоението/ на океана", пишат изследователите от NSIDC. Сред причините за появата на големи маси топла вода са забавянето на ветровете, формирането на Ел Ниньо в Тихия океан и атмосферното затопляне.

 

Необичайно, но не критично

 

Юли 2023 г. се оказа богат на предсказания за наближаващ климатичен Апокалипсис, заради трайно високите температури и на сушата, и в морето.

"За значителна част от жителите на Северна Америка, Азия, Африка и Европа това е най-горещото лято. За планетата като цяло това е катастрофа. Всичко се развива според прогнозите и многократните предупреждения. Единствената изненада е скоростта на тези изменения", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

Не всички учени обаче са съгласни с апокалиптичните картини.

"Макар рекордните температури в океана през юли значително да надвишават заложеното в климатичните модели, не може да се каже, че те са кой знае колко по-лоши от очакванията, особено ако се отчете и Ел Ниньо", казва Зик Хаусфатер от Breakthrough Institute. Той добавя, че и температурата на въздуха е в рамките на очакваната от учените. Според него фактът, че климатичните модели в по-голямата си част са предсказали точно екстремалните климатични явления през това лято, в крайна сметка е добра новина. "Засега няма никакви признаци, че преживяваме някакъв преломен момент, който ще доведе до ускорение на затоплянето", смята Хаусфатер.

Това обаче е малко успокоение, тъй като точно тези модели предсказват катаклизми в бъдеще. "Милиони хора пострадаха от екстремалните климатични явления през юли. За съжаление, това е суровата реалност на променящия се климат и намек за това какво ни чака в бъдеще. Необходимостта от съкращаване на изхвърлянето на парниковите газове е по-актуална от всякога. Борбата с изменението на климата не е лукс, а необходимост", каза генералният секретар на Световната метеорологична организация Петери Таалас.