Държавният архив на Турция огласи документи, според които царувалият в периода 1869-1908 г. султан Абдул Хамид II притежава 7756 недвижими имоти, от които 8 са на територията на България.

Документите за собствеността се съхраняват в поземлените регистри в главната дирекция по кадастъра в Анкара, проучванията продължават, но до момента никой от наследниците на 34-ия султан на Османската империя не ги е потърсил, въпреки заведените от внуците дела и периодичните дискусии по въпроса. Това заяви директорът на Държавния архив Зейнел Абидин Тюркоглу, който подчерта, че султанските активи са на териториите на Анадола, Близкия Изток, Балканите и Тракия.

Според архивната документация Абдул Хамид II е притежавал лично ниви, лозя, овощни градини, пасища, гори, паркове, конаци /имения/, къщи, мелници, мини, чифлици /ферми/, маслинови плантации, кафенета и дюкяни. След смъртта му през 1918 г. част от активите му са прехвърлени на хазната, а все още не е уточнен броят на записите за чифлиците, уточни Тюркоглу пред Анадолската агенция.

В Турция султанските недвижими имоти според доказаната собственост наброяват 2369. Общата им площ е в размер на 1 256 947 хектара, от тях 391 573 хектара са прехвърлени на хазната, а 8627 – на физически лица, предаде БГНЕС. На територията на Балканите доказаните притежания на Абдул Хамид II се подреждат така: 2843 имота в Гърция, 1424 в Албания, 8 в България и 5 в Македония, подкрепени с 4280 регистрации. От тези активи с обща площ от 220 023 хектара са все още на името на султана, други 560 231 хектара са записани на хазната, а 1328 хектара са прехвърлени на физически лица.

Не се уточнява къде точно в България все още фигурира собствеността на Абдул Хамид II върху въпросните 8 недвижими имоти.

Абдул Хамид II става султан на 31 август 1876 г. след детронирането на чичо му Абдул Азис. При неговото управление влиза в сила първата Османска конституция и се създава първият османски парламент. След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877-1878 г., при което тя губи България с подписването на Санстефанския мирен договор /от 3 март 1878 г./. В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана, парламентът е разпуснат и се установява деспотичен режим до 1908 г. Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ заради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на управлението му, в това число и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.
TrafficNews.bg