Силният растеж при жилищното кредитиране може да създаде условия за по-голяма задлъжнялост на домакинствата, предупреждават от БНБ. В централната банка отчитат, че средния размер на новите кредити нараства до 180 хил. лв, съобщава БНТ.
Причината е поскъпването на жилищата и нуждата кредитополучателите да вземат по-голям заем. Увеличава се и средната продължителност за изплащане на кредита до 25 години. Възможно ли е негативните икономически тенденции да се развият до такава степен, че попречат на домакинствата да изплащат кредитите си?
България е сред водещите страни в Европа по ръст на заплатите. Освен това социалните плащания също се увеличиха, което помогна на страната да премине през кризите от последните три години.
"Доходите, включително и тези, които се предоставят на държавата - говорим за пенсионни и социални плащания, бяха съществено увеличени през последните няколко години, което даде възможност България да премине успешно последните 2 кризи", коментира д-р Юлиан Войнов, икономист.
Именно затегнатият пазар на труда всъщност не позволява на голяма част от държавите от еврозоната или САЩ, да изпаднат в криза именно поради доброто заплащене и търсенето. Повишаването на доходите на населението влияе негативно на инфлацията, но от друга страна пък подпомага икономическата активност.
"Действително европейската икономика е подложена на сътресения. Важното за България е да имаме още по-бърз икономически растеж. Охлаждането на икономиката все още не ни е засегнало, но ние трябва да се стремим именно в тази ситуация, в която другите страни изпитват трудности още по-бързо да растем, за да имаме по бързо нарастване на доходите и да стигаме стандарта на живот в Западна Европа. Това трябва да се случи през повече инвестиции, индустриална политика, по-добро използване на европейските средства. Виждате - още не сме получили втория транш по ПВУ. Смятам с възможно най-бързо влизане в еврозоната, за съжаление и там не съм оптимист, че това ще се случи през следващата година и да привличаме голяма част от производствата, които се връзщат в Европа и трябва да се връщат тук, в България", каза Атанас Пеканов, икономист.
Банките у нас добре преценяват риска от изпадане в неплатежоспособност на кредитополучателите, но не очакват влошаване на ситуацията.
"Заетостта при нас и икономиката работят сравнително добре. Разбира се, имаме забавяне в темпа на растеж и у нас, но нещата не са драматични, те са в рамките на нормалното, очаквано забавяне на икономическата активност при положение, че наблюдавахме такива сериозни шокове, каквито бяха ръстът на енергийните, на хранителните стоки. Нарастването на лихвените проценти, всичко това до голяма степен тези негативни шокове ги изконсумира и те се реализираха. Не очаквам драматично влошаване на икономическата ни активност в краткосрочен план", смята Борис Петров, финансист. В банковия сектор не очакват ръст при лошите кредити.