Напрежението около амбициите на американския президент Доналд Тръмп да придобие Гренландия достигна точка на кипене, предизвиквайки безпрецедентен сблъсък между Белия дом и законодателната власт в САЩ. Републикански и демократически лидери в Конгреса обединиха усилията си, за да попречат на това, което мнозина определят като опит за „заграбване“ на чужда територия.

Един от най-силните гласове на съпротива дойде от републиканския сенатор от Аляска Лиза Мърковски. В петък тя открито заплаши да използва конституционните правомощия на Конгреса, за да спре Тръмп. След среща с датски и гренландски официални лица в Копенхаген, Мърковски подчерта, че САЩ имат три клона на управление и президентът не разполага с неограничена власт.

„В Конгреса разполагаме с инструменти по силата на нашата конституционна власт, които се отнасят конкретно до властта над кесията чрез бюджетните кредити“, заяви тя, визирайки контрола на законодателите върху федералните разходи. Мърковски беше категорична, че самопровъзгласилата се за автономна датска територия трябва да бъде разглеждана като „съюзник“, а не като „актив“.

Демократът Крис Кунс от Делауеър, който също беше част от двупартийната делегация в Европа, обяви, че ще настоява за законодателство, което да ограничи способността на Тръмп да действа едностранно. Още тази седмица група американски законодатели внесоха законопроект, чиято цел е да предотврати евентуална инвазия на Вашингтон срещу страна, която е съюзник в НАТО (Гренландия, като част от Дания, попада под защитата на Атлантическия алианс).

Въпреки че Конгресът има право да налага гласувания за ограничаване на военните правомощия на президента, досегашните опити в тази посока не са постигали успех. От своя страна, Белият дом вече обяви, че всяка подобна мярка би била „противоконституционна“.

Доналд Тръмп оправдава интереса си към Гренландия с нарастващата заплаха от руски и китайски военни кораби в Арктика. Сенатор Кунс обаче отхвърли тези аргументи, наричайки ги „риторика“, а не „реалност“. На директен въпрос дали съществуват реални заплахи за сигурността на Гренландия от страна на Китай и Русия, Кунс отговори кратко: „Не и днес“.

Дипломатическият трус вече се усеща в цяла Европа. Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен и гренландският му колега Вивиан Моцфелд проведоха спешни срещи във Вашингтон с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио. Докато дипломатите преговарят, европейските нации започнаха ускорено да разполагат войски в арктическите територии.

Въпреки международния натиск, Белият дом не дава признаци на отстъпление. Прессекретарят Каролин Ливит потвърди, че президентът остава фокусиран върху придобиването на Гренландия. Самият Тръмп предупреди в петък, че може да наложи мита на държави, които не подкрепят неговия план.

Ситуацията не остана незабелязана и от Кремъл. Говорителят на Владимир Путин, Дмитрий Песков, коментира, че случващото се е крайно необичайно от гледна точка на международното право. Той добави, че Москва ще „наблюдава заедно с целия свят“ как ще се развият събитията около Арктика.

Кризата остава отворена, като тепърва ще стане ясно дали Конгресът ще успее да овладее амбициите на Тръмп, или Вашингтон ще влезе в открит конфликт със своите европейски партньори.