Генералният секретар на НАТО Марк Рюте настоява, че военният съюз „в никакъв случай“ не се намира в криза, въпреки ескалиращото напрежение и заплахите на САЩ спрямо Гренландия. По време на официалното си посещение в Загреб, Рюте се опита да омаловажи ситуацията, заявявайки, че Алиансът работи в правилната посока. Тези думи дойдоха само дни след като американският президент Доналд Тръмп поднови намеренията си да поеме контрола над Гренландия със сила – ход, за който Дания предупреди, че би сложил край на трансатлантическия военен съюз.

Ситуацията изглежда все по-критична, след като Тръмп предупреди, че САЩ може да бъдат изправени пред избора между завземането на Гренландия и запазването на целостта на НАТО. За американския президент контролът над огромния арктически остров е нещо, което той определя като „психологически необходимо“. Тази войнствена реторика постави Алианса пред перспективата за военна атака от страна на най-големия му член срещу друг съюзник – сценарий, който досега е бил напълно непознат в историята на организацията. Шефът на отбраната на ЕС Андриус Кубилюс подчерта, че подобно действие би имало дълбоко негативно въздействие върху трансатлантическите отношения.

Освен богатите залежи на петрол и минерали, Доналд Тръмп аргументира необходимостта от контрол върху острова с нарастващото присъствие на руски и китайски плавателни съдове в региона. Въпреки че много експерти и разузнавателни доклади се отнасят скептично към тези твърдения, Марк Рюте признава, че съществува риск от засилена активност на Русия и Китай в Арктика. В момента всички съюзници са единодушни за значението на сигурността в региона и обсъждат практически мерки за нейното гарантиране.

В отговор на тези опасения, НАТО проучва възможности за прехвърляне на повече военни активи към Арктика и провеждане на по-чести учения в близост до Гренландия. Съобщава се, че Обединеното кралство и Германия водят разговори за изпращане на войски в самоуправляващата се датска територия, с цел да успокоят притесненията на Вашингтон. Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен също заяви, че островът ще увеличи усилията си, за да гарантира, че отбраната му се осъществява под егидата на НАТО.

Марк Рюте продължава да балансира по изключително тънка линия, като същевременно хвали Тръмп за усилията му да насърчи съюзниците да харчат повече за отбрана. Миналата година бе договорена цел от 5 процента от БВП за разходи за отбрана след сериозен натиск от страна на САЩ. Хърватският премиер Андрей Пленкович също отбеляза, че съюзниците трябва да проявяват взаимно уважение, особено към САЩ като най-влиятелен член. Въпреки това дипломати предупреждават, че макар НАТО да е оцелявало след минали конфликти между членове, като турската инвазия в Кипър или териториални спорове в Егейско море, договорът от 1949 г. не предвижда защита срещу атака на един съюзник срещу друг. Според анонимни източници от Алианса, подобен акт би означавал окончателен разпад на организацията.