Германия отчете през януари най-високия брой безработни от 12 години насам – над три милиона души. Парадоксално, в същото време много сектори продължават да изпитват сериозен недостиг на работна ръка.

Според експерти причината не е липсата на хора, а несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на съвременния пазар. Все повече професии изискват квалификация, дигитални умения и добро владеене на немски език – условия, които част от безработните не покриват.

Адвокатът и консултант към мрежата „Справедлива мобилност“ Надя Клуге обяснява, че сезонният ръст на безработицата през януари е обичаен. „През ноември и декември много хора ги уволняват, а януари е месец, в който работодателите почти не наемат“, посочва тя, цитирана от Нова тв.

По думите ѝ тази година все повече хора търсят помощ, особено в нископлатения сектор, където работните места намаляват. „Конкуренцията е много силна – българите се конкурират с местното население, с бежанци и с други граждани на ЕС“, казва Клуге.

Сериозен проблем за българите в Германия остава липсата на достатъчни познания по немски език. В последните години, според експерта, граждани на ЕС често не са били включвани в езикови курсове, организирани от Агенцията по заетостта, дори когато са били безработни. В същото време изискванията за владеене на езика растат дори при нискоквалифициран труд. „За да работиш като чистач в болница, трябва да можеш да четеш планове за дезинфекция“, дава пример Клуге.

Тези условия променят и нагласите на българската общност в Германия. Все повече хора търсят информация за завръщане в България – какви документи са нужни, към кои институции да се обърнат и какви възможности имат след завръщането си. Тази тенденция се наблюдава не само през януари, но и през цялата изминала година.