До 49% се е увеличил делът на руснаците, убедени, че страната им всъщност е победила в Първата световна война. Това сочат данни на финансирания от държавата Общоруски център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ). За последните 4 години от анексирането на Крим и намесата в Украйна от страна на Кремъл този дял се е увеличил с цели 15 процентни пункта.
От ВЦИОМ казват също, че 51% смятат, че Руската империя е щяла да победи във войната, ако болшевиките не са прекратили едностранно участието ѝ в нея след преврата от 1917 г. През 2014 г. така са смятали 40%1 предаде dnevnik.bg.
В същото време - най-вече за сметка на колебаещите се в оценката си за събитията отпреди един век - от 27 на 22 процента намаляват привържениците на мнението, че Русия не би победила дори и без "революцията". Загуба на войната приемат 33% (през 2014 г. - 35%), а тези без мнение са намалели два пъти - от 24% през 2014 г. на 11% сега.
Расте и броят на руснаците, смятащи днес, че е трябвало да се воюва (42%), а противниците на намесата са малко над една трета (36%). Само преди четири години съотношението беше обратното - 30% бяха за необходимостта от включване в Първата световна война, а 42% - против.
Повечето (52%) от руснаците от допитването поставят войната сред трагичните събития в историята на страната си. Но не е малък и броят (29%) на смятащите, че това се били героични събития.
В действителност войната завършва за Русия с рухването на 300-годишната династия на Романови, край на монархията и загуба на обширни територии от европейската част. Веднага след преврата болшевиките искат примирие и след няколко месеца преговори сключват на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск сепаративен мир с Четворния съюз, в който участва и България. С него Русия губи Полша, Финландия, обширни части от Беларус и Украйна с полуостров Крим, както и териториите на днешните три балтийски републики.
На 13 ноември 1918 г., два дни след примирието на Западния фронт, Москва се отмята от условията на примирието и следва война с току-що появилата се независима Полша, завършила с поражение за СССР през 1921 г.
Убитите в световния конфликт руски военни са над 1.8 милиона, а ранените наближават 5 милиона и допълнително се смята, че има около 1.5 милиона цивилни жертви. Така се оказва, че Русия е дала най-много жертви в Антантата - 30% от загубите на всички съюзници.
Запитани кое е най-известното събитие от Първата световна война, най-много (10%) от анкетираните от ВЦИОМ се сещат за т.нар. Пробив на Брусилов. Името на операцията е променено в годините на СССР заради ген. Алексей Брусилов, преминал по-късно на страната на болшевиките. Той повежда в края на май 1916 г. настъпление, което първоначално премества фронта с до 120 км, но до средата на октомври се превръща в най-смъртоносното за войната.
Според съветската историография операцията е прехвърлила - заедно с кръвопролитието при Сома на Западния фронт - инициативата в ръцете на Антантата и е принудила Централните сили да преместят на изток няколко дивизии, сражавали се срещу французите, британците и италианците.
Но има и съвременна различна гледна точка - че загубите на Русия са не около 800 000, а значително повече (вероятно над 1 милион), на Югозападния фронт са изцедени последни ресурси на имперската армия, а бойният дух е изчерпан, защото операцията не е преминала в победно настъпление на всички места.
Самият Брусилов пише следното в спомените си: "Никакви стратегически резултати не ни донесе тази операция, а и не можеше да ни ги донесе, тъй като така и не бе изпълнено решението на военния съвет от 1 април, нямаше главен удар на Западния фронт, а Северният следваше девиза от войната с Япония - "търпение, търпение и търпение". Върховният съвет по отбраната според мен в никакъв случай не изпълни предназначението си да управлява руската военна сила. Грандиозната победоносна операция, която можеше да се изпълни при надлежни действия на Върховното командване през 1916 г., беше непростимо изпусната.
Темите на Traffic News
