Един от най-влиятелните гласове на Германия в света замлъкна. На 96 години в Щарнберг почина философът и социолог Юрген Хабермас, съобщиха германските медии, позовавайки се на издателство Suhrkamp и на семейството му.

Неговите трудове обхващат широка област на хуманитарните и социалните науки - философия, етика, социална теория и социология, политическа теория, право и правна теория. Той участва активно в германски, а особено от 90-те години на миналия век, и в европейски дебати по въпроси, които самият той определя като етично-политически.

Хабермас е роден в Дюселдорф на 18 юни 1929 г. Изучава философия, психология, литература и икономика в Гьотинген, Цюрих и Бон.

В своите изследвания философът често разглежда понятието за публичността и проучва организирането на демократичните общества. 

Хабермас е един от най-важните мислители на нашето време. Основните му произведения са написани във Франкфурт на Майн, където кариерата му започва през 50-те години на миналия век в Института за социални изследвания под ръководството на Теодор В. Адорно. През 1961 г. той получава хабилитация в Марбург с труда си „Структурни изменения на публичността“, коментира Spiegel.

След няколко години в университета във Хайделберг, той поема катедрата по философия и социология на Макс Хоркхаймер във Франкфуртския университет през 1964 г.

В своята встъпителна лекция той поставя основите на книгата „Знание и човешки интереси“ (1968 г.). Това е фундаменталният труд на Хабермас, в който той изследва връзката между познавателните процеси и основните човешки потребности.
 
По време на студентския бунт Хабермас е възприеман като поддръжник, но отхвърля радикализацията на движението.
През 1971 г. философът премества в Щарнберг, близо до Мюнхен, където ръководи Института „Макс Планк“ за изучаване на условията на живот в научно-техническия свят до 1981 г.

Тогава публикува основния си труд „Теория на комуникативното действие“. През 1983 г. се завръща във Франкфурт, където отново заема професорска длъжност по философия до пенсионирането си през 1994 г.

В по-късните си години, които прекарва край езерото Щарнберг, той се изказва по въпроси - като войната в Косово, изследванията на мозъка и религиозните конфликти.