„Всеки има право да живее свободно, да има мирен живот на мирна земя“. Думите са на Ирит Лахав от кибуц Нир Оз. Заедно с дъщеря ѝ успяват да оцелеят след кървавото нападение на „Хамас“ на 7 октомври, погубило стотици човешки животи, а десетки бяха взети за заложници.

„През цялото време си мислехме как да заключим вратата, защото беше въпрос на минути преди да влязат в къщата. Чувахме как обикалят от къща в къща и стреляха през цялото време. И хората от кибуца започнаха да пишат в общата ни система – „започват да палят къщи“. Естествено - страх, страх, страх, страх. И в този страх все пак попитах някой знае ли как да заключа вратата на бомбоубежището, която по принцип няма ключалка. Никой не знаеше. Писах на семейството си и тогава брат ми, който живее на 5 километра ми прати снимка как да го направя с два пръта“, спомня си Ирит Лахав от кибуц Нир Оз.

„Започнах да търся, намерих едно гребло и използвах тръбата на прахосмукачката. Бяхме супер уплашени. Завързахме и вратата, наредихме книги при вратата, защото си помислих, че ако влязат и започнат да стрелят, книгите ще спрат куршумите. Бяхме обърнали масата и се скрихме зад нея, прегърнахме се и само четяхме в системата ни за съобщения – те са тук , те са там“, обясни тя.

Според нея парите, които получават управляващите в Ивицата Газа, не се използват за инвестиции, които възстановят територията.

„Парите отиват за оръжия, за повече гранати и ракети. Не обвинявам конкретен човек, просто те влагат цялата си енергия и пари в насилие, вместо да се търси решение. Аз самата съм доброволка в организация, която помага на палестинците. Ние не сме закърмени или научени да ги мразим, но те винаги учат децата на омраза“, коментира Ирит Лахав.

„Не гледам какво става сега в Газа. Има твърде много тъга. Не мога да гледам повече трагедии. Първо мислим за отвлечените, приятели, синове и дъщери, родители и как да бъдат освободени. Трудно е да мислим за утре или следващия месец“, каза още тя за БТВ.