Повратната точка, която обяви германският канцлер Олаф Шолц за Бундесвера, не означава само завръщане на класическото водене на война, но изисква и промяна в цялата архитектура на сигурността на Германия, пишат бившите шефове на Федералната разузнавателна служба на Германия Аугуст Ханинг и Герхард Шиндлер във в. "Билд". 

"Кой би си помислил например преди пет години, че ние, германците, ще участваме в доставката на оръжия в подкрепа на воюваща страна във война на европейска земя? Ние вече не сме "заобиколени от приятели", а трябва да се подготвим за конфликти в съседство", пишат авторите.

Това преосмисляне не трябва да се ограничава само до военната сфера. В геостратегически план това особено засяга разузнавателните служби.

Ето защо повратната точка (Zeitenwende) трябва да означава и "преосмисляне" на разузнавателните служби в Германия.

Германските разузнавателни служби, и по-специално БНД, понастоящем страдат от прекомерен контрол и множество контролни органи над БНД, пишат Ханинг и Шиндлер като ги изреждат:

Федералното правителство,

"Парламентарната контролна комисия",

"Парламентарна бюджетна комисия"

"Съвета за контрол на радиоразузнаването"

"Комисията G10 за надзор на радиоразузнаването към БНД",

комисаря по защита на данните

и Федералната сметна палата контролират BND.

Тази разраснала се бюрокрация за контрол е сестра на неефективността, смятат бившите шефове на разузнаването.

Най-важното тук според тях е, че политиката и съдилищата не трябва повече да очернят разузнавателните служби като заплаха за правата на германските граждани.

Разузнавателните служби трябва да бъдат приемани и третирани в много по-голяма степен като незаменима част от архитектурата на сигурността. Това трябва да важи не само за политиката, но и за Федералния конституционен съд. Този самоочевиден факт е ежедневие за нашите западни партньори и е в основата на всяка нова култура на сигурност и отдавна е закъснял.

Той трябва да бъде абсолютно ясен и неоспорим: "Нашите разузнавателни служби защитават нашата страна, германското население и нашия Бундесвер; те са част от решението, а не от проблема", смятат авторите и продължават:

"Новото мислене в областта на сигурността също така означава: трябва да подходим към организацията по нов начин, без капаци на очите. Няма смисъл техническите предизвикателства да се решават от всяка агенция за сигурност поотделно, въпреки че в крайна сметка те са едни и същи за вътрешните служби и за външното разузнаване. Дори с оглед на недостатъчните материални и човешки ресурси (липсват пари и персонал) този подход не е оправдан.

Разминаването между нуждите на службите и техническото развитие се задълбочава от години. Проспериращото криптиране на съдържание например означава, че важна информация остава недостъпна за службите за сигурност. Обединяването на техническите възможности на германските разузнавателни служби е единственият начин за излизане от този иновационен капан.

В крайна сметка Германия се нуждае от нова техническа разузнавателна служба, основана на успешните модели на NSA в САЩ и GCHQ в Обединеното кралство.

Необходими са и нови правни основания за радиоразузнаване, адаптирани към практиката на западните ни партньорски държави. Германските разузнавателни служби спешно трябва отново да станат равноправни партньори в сътрудничеството със западните служби, пишат Ханинг и Шиндлер. "В дългосрочен план не можем да си позволим да възложим на чужди служби разузнаването на тероризма в Германия и защитата на нашите войници в действие", поясняват те.

"Разумно обединение е препоръчително и например в техническия надзор на БНД. Връзките и припокриванията между нашата външна разузнавателна служба и Бундесвера са по-големи и по-интензивни, отколкото когато и да било от създаването на службата. Поради това подчинението на БНД на Федералното канцлерство вече е отживелица", твърдят бившите шефове на немското разузнаване.

Начинът, по който човек работи заедно в ежедневието, трябва да бъде и начинът, по който се изгражда организационната структура: Затова БНД трябва да бъде подчинена на министерството, от което могат да се очакват най-много предимства и синергии - Министерството на отбраната.

И накрая, но не на последно място, повратната точка за разузнавателните служби означава също така нуждата от генерална реорганизация. Всичко трябва да бъде подложено на изпитание. Това все още не се е случвало от създаването на Федералната република:

Политиците трябва да обяснят конкретно какво очакват от разузнавателните служби.

Службите трябва да обяснят открито и ясно, без предварителна покорност към политиката, какво им е необходимо, за да изпълнят тези изисквания. Който иска да знае какво планира ЧВК "Вагнер", трябва да има източници, близки до нейния ръководител Пригожин.

Това трябва да е въпрос не само на финанси и сътрудници. Още по-важни са правомощията. Специалните служби не трябва да продължават да дегенерират в беззъби кучета пазачи с намордници и железни вериги.

Който иска да има ефективна разузнавателна служба, трябва например да подкрепят и политически набирането на човешки източници. Колкото по-близо са тези източници до събитията, толкова по-ценна е информацията, която предоставят. Световните разузнавателни служби работят на този принцип.

Германската практика е съвсем друга: рисковете трябва да се избягват, доколкото е възможно.

Това може и да е добре за политическата съвест, но води до значителен информационен дефицит и по този начин застрашава вътрешната ни сигурност и тази на нашите войници в чужбина.

" Повратната точка трябва да се използва и от разузнавателните служби, за да подходят по нов начин към защитата на страната ни и нейното население като основен приоритет, пишат в заключение Ханинг и Шиндлер.

Аугуст Ханинг (77 г.) ръководи БНД от 1998 до 2005 г. Герхард Шиндлер (70 г.) е начело на службата от 2011 до 2016 г.