През 1971 г. астронавтите от мисията „Аполо 14“ са донесли от Луната необичаен къс, получил името Голямата Берта. Учените го изследвали и установили, че той всъщност е попаднал на Луната от Земята. Така най-древната скала от Земята е открита на нейния спътник.

Никой от учените не е заявявал официално, че Луната някога е била част от Земята. Това е едва една от работните хипотези за произхода на нашия спътник. Но в полза на тази хипотеза сочат някои косвени доказателства. Най-интересни са обикновено парче от кварц, фелдшпат и циркон с общо тегло 2 грама, заключени в голям каменен къс, наречен Голямата Берта. Тези минерали са донесени от астронавтите от Луната и ако на нашия спътник те се срещат рядко, то тук, на Земята, те са доста разпространени, пише actualno.com.

Според специалистите камъкът е бил запратен на Луната от Земята преди около 4 милиарда години – приблизително около момента, когато астероид или комета се е врязал в още младата ни планета (тогава тя е била едва на 540 милиона години) и в Космоса са полетели отломки. Тъй като Луната по това време е била три пъти по-близо до Земята, отколкото е сега, част от тези фрагменти може да са попаднали на нашия спътник.