Нов, девети пакет санкции подготвя ЕС срещу Русия запади нахлуването в Украйна. На прицел са още 3 руски банки, предвижда се пълна забрана за транзакции за Общоруската банка за развитие на регионите, още ограничения на износа на стоки с двойно предназначение и изцяло да се ореже достъпът на Русия до дронове, включително от трети страни, тоест Иран.

Всичко това идва след гласуваното през юни и влязло в сила тази седмица европейско ембарго за внос на руски петрол и таван за цените на руския петрол. Целта на ЕС е така да ограничи приходите на Русия, с които тя финансира войната срещу Украйна.

Кремъл реагира мигновено - Русия няма да продава на страните, които поддържат ценовия таван и е възможно да съкрати добива. Окончателното решение се очаква до дни. Владимир Путин определи тавана върху цената на руския петрол като необмислена и вредна мярка не толкова за Русия, колкото за световния енергиен пазар и увери, че няма опасност за приходите в бюджета. 

Руският енергиен експерт Михаил Крутихин оспорва това твърдение. В интервю за БНР Крутихин прогнозира съкращаване на добива в Русия наполовина, криза на петролната индустрия и намаляване на бюджетните приходи с около една трета. 

Колко ефективно ще работи така нареченият таван върху цената на руския петрол и кой ще контролира прилагането на този механизъм?

"Най-забавното е, че според мен не е нужно да се контролира особено. Защото страните, които въведоха таван на цената на руския петрол вече съвсем се отказаха да го внасят - 100 процента. Въвеждането на този таван повлия на пазара по-скоро психологически. 

Виждаме, че китайските компании вече казаха на руските доставчици, че ако искат да продават на спот пазара, трябва да предложат отстъпка от цената. Те не употребяват думата "таван". Руските компании се опитаха да продадат петрола си в Пакистан. Всички пакистански компании поискаха цена от порядъка на около 40 долара за барел. Всички разговори на тази тема приключиха. Някои индийски компании вече се отказаха, а други негласно дадоха да се разбере, че очакват големи отстъпки. 

Фактически Русия вече няма възможност да продава петрол на цена над тавана. В редица случаи продава на много по-ниска цена. В печата се появиха съобщения, че Русия е купила едва ли не 300 стари танкера, за да превозва петрол, заобикаляйки санкциите. Да заобикаля санкциите означава да продава на по-висока цена от тавана. Парадоксът е, че можете да купите колкото си искате танкери, но цената ще си остане по-ниска от тавана. Защото клиентите просто не искат да плащат скъпо. Виждат, че пазарната цена на руския петрол е ниска." 

Какви количества петрол ще успее да пренасочи Русия от Европа към Китай, Турция и Индия?

"Страните, които въведоха ембарго, са купили миналата година 51 процента от целия износ на руски петрол. Това са 118 милиона тона годишно. Те трябва някъде да се пласират. Въпросът е къде. 

Първо всички започнаха да гледат към Китай. Руският петрол се доставя в Китай по тръбопровода Източен Сибир-Тихи океан, чийто капацитет е максимално запълнен. Част от петрола се добива на Сахалин, но той отива не само в Китай, а къде ли още не - от Сингапур до Тайван. Няма възможност обаче да се увеличат доставките на суров петрол в Китай над пропускателната способност на всички трасета. Максималният обем, регистриран през последните години, е 83 милиона тона. 

По-нататък - да видим Турция. Да, Турция увеличи доставките на руски петрол тази година. От около 12 процента до 26 на сто през декември. Теоретично е възможно в Турция да бъдат доставени до 20 милиона тона годишно. Освен това петролът трябва да стигне не до турските черноморски пристанища, а до средиземноморските, където са разположени основните нефтопреработващи заводи на Турция. Така или иначе танкерите трябва да минат през Босфора и Дарданелите. 

А в Индия също искат големи отстъпки. На всичкото отгоре има и конкуренция от страна на иракчаните, които бяха на първо място сред доставчиците на петрол в Индия. Те обявиха, че се готови да продават на по-ниска цена от Русия, за да запазят пазара си в Индия, който е много важен за тях."