Мъртвата зона на Чернобил - опустяла, забравена, забранена, опасна. След тежката авария през април 1986 г. хиляди семейства са принудени да напуснат домовете си и да изоставят настоящето си, за да имат бъдеще. Само за три дни. После ще се върнат. Така им казали. Били излъгани.

Родните им къщи се превърнали в част от мъртвия пейзаж. Може ли земя, пропита със смърт, да роди нещо красиво? Нещо, което да расте здраво? Може!

Марийка не е нещо, а някой. Някой, който има бъдеще. Марийка - момичето, родено и израснало в мъртвия Чернобил.

След трагедията стотици хиляди хора са принудени да започнат да живеят по нови правила, нови природни закони. Описват "Чернобил" като война, защото това е най-близко до съзнанието им. Всички осъзнават, че опасността е много по-голяма, но никой не може да намери думи, с които да я опише. Защото е невидима.

Там, в мъртвата зона след трагедията в Припят, малцина решават да останат. Така през 1999 г. се ражда Марийка - едно малко момиче, способно да обори учените и властите в цяла Украйна. Родителите и отказали да бъдат евакуиирани, защото не им предложили друг дом. Решили да се опитат да продължат живота си и да изградят бъдещето си върху радиоактивната пепел.

Неочаквано Лидия Совенко разбира, че е бременна. Как? Нима е възможно да забременееш в такава среда? Нима е възможно плодът изобщо да се развие? Стават чудеса, дори в забравения от бога Чернобил.

Лидия дори не знаела, че носи дете в утробата си. Момиченцето било изродено от собствения си баща - Михаил, който бил един от пожарникарите, гасили пожара в нощта на тежката авария. Бебето се родило напълно здраво. Лидия и нейният съпруг решили да я кръстят Марийка.

Когато властите разбрали, отново потърсили семейството, за да го накарат да напусне Чернобил. Лидия и Михаил отново отказали. Това бил поредният удар под кръста за украинските власти. Как са позволили такова нещо? Марийка била срам за управлението. Поредният срам. Поредният удар.

Семейството било наричано с обидни епитети. Крайни нарицателни - убийци, престъпници. Опитали да ги изгонят от родната им къща, но не успели. Михаил и Лидия отгледали своята Марийка - детето родено от радиоактивната пепел. Феникс на надеждата за едно семейство.

Растяла като едно напълно нормално дете. Плувала в реката, докато баща й ловял риба. Пиела прясно издоено мляко от домашната крава и се хранила на чернобилските поляни, покрити с радиоактивни частици след аварията в атомната централа. Никой не би оцелял.

Стотици хора са умрели дни след катастрофата. Някои се разболяли след седмица Други след месец. Лъчевата болест поразила огромна част от хората, които имали дори минимален досег с радиацията. Марийка обаче оцелява.

Започнали слухове - Марийка била болна, с малоформации, била мутант, имала две глави… Нямало нищо подобно.

Растяла сред руините от ядрения Помпей. Около нея били останките на изоставената училищна сграда, изоставените домове в Чернобил, които чакат своите стопани.

Днес чернобилският ангел е на 20 години. Живее в Киев и посещава местния университет. Иска да се развива в сферата на медицината, разказва историята й Sunday Times.

Марийка е символ на възраждането на един мъртъв град. Знак, че Чернобил не е забравен от Бог. Знак, че има надежда.