Конкурентоспособността на Китай като дестинация за изнасяне на производството продължава да намалява. Това сочат нови данни на Euromonitor. Заплащането на труда поскъпва и изпреварва това в други развиващи се страни. Средното почасово заплащане на труда в китайския промишлен сектор се е утроило в периода от 2005 до 2016 г., достигайки 3,6 американски долара.

Същевременно, в други големи развиващи се държави нивото на заплащане се оказва по-ниско – в Бразилия то е намаляло за разглеждания период от $2,9 до $2,7, в Мексико – от $2,2 до $2,1, а в ЮАР – от $4,3 до $3,6 за час. След влизане на Китай в Световната търговска организация икономиката на страната се интегрира стремително в глобалната икономика, което доведе до лавинообразен ръст в нивото на приходите на населението и заплащането на местния пазар на труда. Заплатите в Китай вече изпреварват тези в страни като Тайланд, Колумбия и Аржентина, според икономисти от Standard Life Investments, цитирани от Файненшъл Таймс.

Нещо повече, заплатите в китайския промишлен сектор не само изпреварват възнагражденията в други водещи развиващи се страни, но се приближават до заплащането в някои европейски държави. Така например, заплащането на час в Португалия, която е сред по-изостаналите в ЕС, е намаляло от $6,3 до $4,5 и в момента е само с 20% по-голямо отколкото в Китай, пише technews.bg.

Всичко това прави Китай все по-неизгодно място за аутсорсинг на производството. Разходите за труд постоянно се увеличават, като тенденцията е особено отчетлива в производството на дрехи. За компаниите в тази сфера става по-изгодно да организират производството в Шри Ланка, например, където средното заплащане на час в промишления сектор е $0,5.

Ето защо много собственици на фабрики започнаха да насочват значителни инвестиции извън Китай, коментират пред CNBC от анализторската компания China Market Research. Подобна тенденция се наблюдава не за първа година. Още в началото на второто десетилетие ръстът на китайските заплати на фона на високата безработица в редица развити страни доведе до това, че някои производители започнаха да изнасят дейността си от Китай и дори да се връщат на своите пазари.