Европейската комисия за пръв път след изявлението на Владимир Путин за замразяването на проекта "Южен поток" участва в преговори с Русия за намирането на ново решение на газотранспортните проблеми. Руската позиция остава твърда: Русия възнамерява да построи газопровод за Турция с разпределителен хъб на турско-гръцката граница. А на Европейския съюз се предлага оперативно да построи продължение на "Турския поток" от своя страна.По време на срещата си с заместник-председателя на ЕК по енергийния съюз Марош Шефчович президентът на "Газпром" Алексей Милер обяви руската позоция: "Южен поток" е замразен окончателно, а украинският транзитен поток ще бъде пренасочен за Турция. "Проектът е закрит", съобщи Милер за "Южен поток". "Газопроводът "Турски поток" е единственият маршрут, по който могат да бъдат доставени 63 милиарда куб.м. руски газ, преминаващи в момента транзитно през Украйна. Други варианти няма. Нашите европейски партньори са информирани за това и в момента тяхната единствена задача е създаването на необходимата газотранспортна инфраструктура от турско-гръцката граница", добави той.

Ще напомним, че съгласно подписания през декември предварителен договор с турската компания "Боташ", "Газпром" планира да изгради тръбопроводна система в допълнение към "Син поток" и да създаде на турско-гръцката граница газов хъб за потребителите в Южна Европа. Очаква се, че от планираната мощност от 63 милиарда куб.м. 14 милиарда ще се доставят на турските потребители, а останалите почти 50 милиарда - в Европа. Но затова на европейците ще им се наложи сами да построят тръбопроводи от границата. "За целта те разполагат само с няколко години. Това е много кратък срок. За да успеят да спазят този срок, строителството на новите магистрални газопроводи трябва да започне веднага. В противен случай тези количества газ могат да отидат на други пазари", предупреди Милер.

Впрочем, както по-рано отбелязаха експертите, проектът в този му вид може да не се оправдае - дори ако европейците поискат да купят цялото количество газ, не е сигурно, че те ще намерят средства за строителството на допълнителната инфраструктура, която, по предварителни оценки, може да струва около 10 милиарда долара.

В същото време президентът на "Газпром" отбеляза, че рискът от нарушаване на транзита на газ през Украйна както и преди остава в сила. "Нафтогаз Украйна" купува малки количества "синьо гориво" в сравнение с брюкселските споразумения, изпомпва го от своите подземни хранилища, което води до стремителното намаляване на запасите от газ в тях. Тези запаси и без това са недостатъчни, за да се подсигури зимния отполителен сезон. Имайки предвид, че пикът на консумацията на газ предстои в края на януари и февруари, транзитните рискове за европейските потребители остават", заяви Милер.

Ще напомним, че Енергийният съюз е нова структура на ЕС, която все още не е сформирана докрай. Основната й идея е обединението на енергийната политика на всички страни от ЕС, включително и при покупката на газ. Милер заяви на преговорите, че "Газпром" изгражда своята стратегия, изхождайки от плановете за създаване в ЕС на Енергиен съюз и идеята за "един купувач". Ще отбележим, че освен среща с президента на "Газпром" Марош Шефчович имаше разговори и с министъра на енергетиката Александър Новак.

В списъка с теми за обсъждане Шефчович посочи и въпроса за създаването в България на газов разпределителен център за страните от ЕС. "Искаме да научим отношението на Москва към възможността за създаването на газов хъб в България", беше заявил Шефчович. ЕК подкрепя създаването на територията на България на разпределителен център, от който природният газ може да се доставя в Централна и Западна Европа, а също така в страните от Европейската енергийна общност. Според оценките на българските власти, през подобен хъб само от Черноморския регион биха могли да преминават до 200 милиарда куб.м. газ.

Според директора на Института за национална енергетика Сергей Правосудов, визитата на Шефчович в Москва е едва началото на сериозни и дълги преговори. Според оценката на експерта, сега с малко или по-голяма увереност може да се каже, че от четирите отсечки на "Турски поток" ще бъде построена една - тази, която е предназначена за турските потребители. Много е голяма също така вероятността още една отсечка да достигне до хъба на гръцко-турската граница. Съдбата на другите две е въпрос на преговори и условия, които ще постави ЕС, смята Правосудов. "Вариантите в Черно море освен Турция са само два: България и Румъния. Не е изключено, Европа за предложи някакви варианти за излизане на тръбопровода на брега на една от тези две държави", разсъждава експертът.

На свой ред Шефчович съобщи, че ЕК е учудена от решението на "Газпром" да пренасочи всички обеми газ, включително минаващите транзит през Украйна, в посока Турция. "Става дума за достатъчно големи количества газ, които не са необходими на Турция, нито на страните от Югоизточна Европа", твърди той. Според него може да бъде намерено по-рационално решение вместо "Турски поток".

TrafficNews.bg