Финландия ще кандидатства за членство в НАТО, обяви президентът Саули Нийнистьо в неделя. Това ще бъде факт вероятно още в сряда, 18 май, съобщи Ройтерс.

Изглежда, че историческата промяна в политиката на скандинавската държава, провокирана от руската инвазия в Украйна, наистина ще се случи въпреки несъгласието на Турция.

Решението на финландското правителство да се присъедини към военния алианс беше логичната следваща стъпка, след като Нийнистьо и премиерката Санна Марин още в четвъртък заявиха своята подкрепа, с което дадоха зелена светлина на страната да кандидатства. Този ход демонстрира абсолютен обрат в политиката на военна неутралност, която Финландия следва вече повече от 75 години.

“Днес ние, президентът и правителствената комисия по външна политика, заедно решихме, че Финландия ще кандидатства за членство в НАТО”, каза Нийнистьо в двореца в Хелзинки.

Президентът инициира разговор с руския си колега Владимир Путин още в събота, за да го уведоми лично за плановете на Финландия.

“Аз или Финландия не сме известни с промъкване и тихо изчезване зад ъгъла. По-добре е да кажа направо на заинтересованата страна това, което вече е казано, и точно това исках да направя”, обясни той, предава 24 часа.

Очаквано Путин го предупредил, че такъв ход ще е грешка. Според руския президент към момента няма заплахи за сигурността на Финландия, а потенциалната промяна в нейната външна политика може само да влоши двустранните отношения.

От своя страна Нийнистьо обяснил, че исканията на Москва от края на 2021 г., чиято цел беше да попречат на страните съседки да се присъединят към НАТО, както и последвалата инвазия в Украйна фундаментално променили средата за сигурност във Финландия. Той добавил, че страната му иска да води отношенията с руския си съсед по “правилен и професионален начин”.

Очаква се и Швеция да последва примера, тъй като обществената подкрепа за членство в алианса нарасна след началото на войната.

Русия заяви, че влизането на Финландия в НАТО представлява заплаха, на която тя ще отговори, но не уточни как. За момента единственото доказателство за очакване на сериозна ответна реакция е изпълнената още в петък закана за прекъсване на подаването на ток към скандинавската съседка под претекст, че има неплатени сметки към доставчика. До спиране на електроенергията в страната не се стигна, защото Хелзинки компенсира тези загуби с допълнителни количества от Швеция. Досега Русия, която дели с Финландия граница от 1300 км, доставяше 10% от потребеното електричество в държавата.

Москва определи разговора между двамата лидери като “откровена размяна на мнения”, а Хелзинки посочи, че диалогът с Путин е бил “директен и ясен и воден без изостряния”.

Пресслужбата на Кремъл съобщи още, че двамата президенти са обсъдили мирните преговори между Русия и Украйна, като според Москва те са “фактически прекъснати от Киев, който не проявява интерес към сериозен и конструктивен диалог”.

Финландският президент изрази готовност да проведе разговори и с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, след като Анкара повдигна възражения относно присъединяването на скандинавските страни към НАТО. Несъгласието на Турция за разширяването на алианса може да осуети плановете на Запада да притисне Русия, защото, за да се приеме нов член, е необходимо съгласието на всичките 30 страни.

В събота министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу разкритикува “неприемливата и възмутителна” подкрепа, която бъдещите членове на НАТО Швеция и Финландия оказват на кюрдските военни групировки в Сирия - Кюрдската работническа партия (ПКК) и Отряда за народна защита (ОЗН).

“Проблемът е, че тези две държави открито подкрепят и се ангажират с ПКК и ОЗН. Това са терористичниорганизации, които всеки ден атакуват нашите войски”, заяви Чавушоглу при пристигането си в Берлин за среща с колегите си от НАТО. Именно заради това той подчерта, че е нужно да се разговаря както със съюзниците от алианса, така и с представители от Швеция и Финландия.

Говорителят на президента Ердоган уточни в събота, че Турция не е затворила вратата за присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО, но иска преговори със скандинавските страни, както и потискане на това, което смята за терористична дейност, особено в Стокхолм.

“Ние не затваряме вратата. Но по същество повдигаме този въпрос, късаещ националната сигурност на Турция”, заяви в интервю за Ройтерс Ибрахим Калин, който е и върховният съветник на президента по външната политика.

Уточняването на официалната позиция на Анкара относно евентуалното присъединяване на двете държави към военния съюз беше необходимо, след като в петък Ердоган изненада всички с думите си, че не е възможно Турция да подкрепи разширяването на алианса, тъй като Финландия и Швеция са “дом на много терористични организации”.

Калин каза, че ПКК, определена за терористична организация от Турция, САЩ и ЕС, набира средства и вербува на територията на Европа и присъствието ѝ е “силно, открито и признато” в частност в Швеция.

“Това, което трябва да се направи, е ясно: те трябва да забранят присъствието на ПКК на тяхна територия - в търговски обекти, дейности, организации”, добави Калин.

“Членството в НАТО винаги е процес. Ще видим накъде ще потръгнат нещата. Но това е първата точка, която искаме да бъде засегната от всички съюзници, както и от шведските власти”, завърши той.