Европейските санкии срещу Русия са по-вредни за Европа - вярно ли е?

След края на двудневния съвет в Брюксел, в петък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че държавите членки на Съюза са в процес на изготвяне на 12-и пакет санкции срещу Русия.

На този фон голяма част от европейските граждани поставят под въпрос колко ефективни са всъщност наложените досега санкции и кой е големият губещ.

След нахлуването на Русия в Украйна на 24ти февруари 2022 година ЕС наложи на Федерацията общо 11 пакета от нови персонални и икономически санкции. Те допълниха съществуващите мерки, от 2014 г. насам след анексирането на Крим и неизпълнението на Минските споразумения, а тяхна основна цел бе намаляване на способността на Кремъл да финансира войната и боеспособността на въоръжените си сили. Но колко ефективни всъщност са санкциите и по-вредни ли са те за Европа отколкото за самата Русия, потърсихме мнението на експертите.

„В международното право, единственият начин да се накарат страните да спазват задълженията си е когато се наложат някакви санкции върху тях. По своя характер те са икономически, но също могат да засягат конкретни лица, техни икономически интереси, може да има и политически аспект“, каза политологът доц. д-р Даниел Смилов.

„Санкциите показаха много ясно, че Русия или други държави не могат да изнудват икономически Европа и да търсят политически ефект чрез икономически ресурс“, добави той.

Според данни на ЕП до септември 2023 г. държавите членки на ЕС, са замразили около 24,2 милиарда евро активи, принадлежащи на руски и беларуски олигарси и дружества. А 70% от активите на банковата система на Русия са обект на санкции.

„Трябва да се направи разлика, чрез пакетите от санкции от страна на Европа към Русия съдържат само забрана за експорта на нефт, но за природния газ няма никакви ясно очертани санкции. Решението да се спре потокът на природен газ към Европа пък е решение изцяло на Руската федерация. Именно то засяга значително както  пряко обикновените граждани, така и бизнеса“, каза икономистът Бен Макуилиямс.

„Много е трудно да се проследят загубите, които Русия преживява въз основа на санкциите, със сигурност руският газ предназначен за Европа  в момента от страна на западните части на страната и не достига пазара, защото той не е свързан с поточните линии на изток към Китай. Въз основа на нефта Русия успя да пренасочи в другите части на конкурентноспособни страни и там не преживява подобни загуби“, добави той.

Според бившия генерален секретар на НАТО Джейми Шии санкциите не налагат огромни загуби върху бойната готовност на руската армия, но са от голямо значение за бъдещия ход на войната.

Промени ли се мощността на руската армия в отношение след очакваното отслабване на икономиката?

Едно нещо със сигурност е променено драстично. Например вчера руската индустрия за отбрана обяви, че увеличават бюджета си на 110 милиарда долара на година, което е 30% от разходите на държавата. Това е повече от два пъти от бюджета през февруари 2022, когато Путин започна инвазията. Очевидно за здравеопазване, университети и социални дейности остават много по-малко пари.

Но от друга страна това означава, че Русия ще може да продължи войната и ще финансира армията си. По последна информация 1000 контейнера с оръжия от Северна Корея са били доставени в Русия. Китай доставя електронни устройства. Русия няма много приятели, но има достатъчно, за да бъде подкрепена военно.

В тези случаи кой е по-големият губещ – Европа или Русия?

Когато има санкции и двете страни губят. Загубата е и за Русия, и за ЕС. Да, ЕС също плаща цена. Аз живея в Белгия и освен, че в момента плащам сметка за ток три пъти по-висока от преди началото на конфликта, наблизо например има ферма, която изпращаше ябълки и картофи в Русия всяка година - вече не го правят. Те също трябваше да намерят алтернативни пазари.

Като гражданин на ЕС, може ли да ми кажете какво е истинското влияние на санкциите?

Ако се върнете назад ще видите, че за да проработят едни санкции им трябва между 15 и 20 години. Например санкциите срещу Южна Африка или Либия през 1980 година.