Докато Доналд Тръмп заплашва да използва американската армия, за да превземе Гренландия, европейските служители и дипломати започнаха тихо да обсъждат доскоро немислимото: как да отвърнат на удара? Въпреки че евентуален военен сблъсък между САЩ и която и да е европейска сила вероятно би довел до една от най-кратките войни в историята, съюзниците на Гренландия разполагат с други начини за съпротива, ако американският президент откаже компромис.

„Ядрената опция“ на дипломацията: Американските бази в Европа

Основната точка на натиск е обширната мрежа от военни активи в региона, които САЩ използват за проектиране на мощ в Африка и особено в Близкия изток. Към 2024 г. САЩ разполагат с 31 постоянни бази и 19 други военни обекта в Европа, включително най-малко 67 500 военнослужещи на активна служба.

Според дипломати, цитирани от Politico, вече се обсъждат радикални предложения за връщане на контрола върху американските бази. Бившият командир на американските войски в Европа Бен Ходжис предупреждава, че принуждаването на САЩ да напуснат обекти като Рамщайн в Германия би имало „катастрофален“ ефект върху американските операции. Макар логистичното затваряне да е предизвикателство, юридически това е въпрос на вътрешно право на европейските държави и е тяхна прерогатива.

Икономическо оръжие за милиарди

Освен военните активи, Европа е ключов търговски партньор и купувач на американско оръжие. През 2024 г. континентът е одобрил договори за покупка на оръжие от САЩ на стойност 76 милиарда долара – повече от половината от общия обем на американския износ в глобален мащаб. Спирането на тези поръчки е реален лост за влияние, въпреки риска от пълно прекъсване на трансатлантическите отношения.

Европейски ботуши в Арктика

В знак на солидарност с Дания, редица европейски държави, сред които Франция, Германия, Швеция, Финландия, Норвегия и Нидерландия, обявиха изпращането на военен персонал в Гренландия за тренировъчни учения. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че страната му ще разположи сухопътни, въздушни и военноморски активи в следващите дни, подчертайки, че Европа трябва да бъде безкомпромисна по отношение на териториалния суверенитет.

Макрон предупреди, че ако суверенитетът на съюзническа държава бъде засегнат, последствията ще бъдат „безпрецедентни“. Въпреки това, говорителят на Белия дом Каролин Ливит бе категорична: „Не мисля, че войските в Европа влияят на процеса на вземане на решения на президента или на целта му за придобиване на Гренландия“.

Фундаментално несъгласие и риск за Украйна

Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен, след срещи с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, призна, че сделка не се вижда. „Президентът има това желание за завладяване на Гренландия и затова все още имаме фундаментално несъгласие“.

Голямата дилема за европейците е, че подкрепата на Тръмп се счита за жизненоважна за осигуряването на гаранции за сигурността на Украйна при евентуално мирно споразумение с Русия. Някои дипломати се опасяват, че спорът за Гренландия е „опасно разсейване“ от защитата на Украйна.

Въпреки нежеланието за публична конфронтация, усещането в европейските столици е за необратима промяна. Както споделя един служител от ЕС: „Трансатлантическите отношения се променят. Път назад няма“.