Туристическият сезон на окупирания полуостров Крим всъщност се провали заради войната, защото хората се страхуват от неочаквани атаки. Хората масово напускат. 

Това се казва в материал на CNN. Журналистите отбелязват, че повече от девет години руските туристи в Крим не са се притеснявали от темата за войната, а също и че техният шезлонг се намира на окупираната територия. Сега нещата са се променили малко.

Наскоро полуостров Крим беше подложен на въздушни атаки. На 25 август руското министерство на отбраната съобщи, че се твърди, че 42 украински дрона са се опитали да долетят до Крим, в резултат на което са започнали да звучат експлозии.

Беше атакуван и Кримският мост, през който руските туристи пътуваха до Крим. Всички тези извънредни положения ще продължат до момента, в който територията отново е под контрола на Украйна.

В тази връзка гражданите на Руската федерация са принудени да преразгледат плановете си. Светлана, която преди това е работила като управител в туристическа агенция, признава, че поради трудната ситуация със сигурността дейността й е закъсала. Тя дори беше принудена да се премести от Крим в Санкт Петербург.

"Наскоро отидох там отново с надеждата, че всичко ще свърши скоро и те ще се разберат за нещо, за да сложат край на конфликта. Но останах четири месеца и разбрах, че нищо няма да свърши в близко бъдеще", казва жената.

Журналистите отбелязват, че полуостров Крим е икономически много зависим от туризма, така че властите продължават да призовават хората да отидат там въпреки атаките. Затова туроператорите и хотелите са измислили специални отстъпки от 30%, но и това не помага.

Средният брой резервации на стаи е 40%, повечето от тях остават празни.

„Туризмът изчезна. Миналата година имаше по-малко туризъм, а тази година го няма напълно. Миналата година туристите отмениха резервацията, когато всичко започна, а тази година дори не резервираха. Толкова съм уморена от постоянните военни самолети над главите, от постоянните военни в града, от ранените, от тези бедни хора, които бягат с изплашени очи, от военна техника, която на няколко пъти замалко да ме смачка”, продължи разказа си Светлана.