Събитията във Франция, където от ръцете на ислямисти загинаха 17 души, предизвикват не само шок, възмущение, болка, но и въпроси. Би Би Си коментира 5 от тях.

1. Как бяха охранявани редакцията и журналистите?

Редакцията на "Шарли ебдо" вече беше подлагана на нападение през 2011 г., когато срещу сградата на седмичника беше хвърлена запалителна бомба, предизвикала пожар. Нападението стана в навечерието на публикуването на специалния брой на "Шариа ебдо" (името на седмичника беше преиначено чрез думата "шариат") с карикатура на пророка Мохамед на първа страница.

След този пожар редакцията на списанието и редица сътрудници бяха под полицейска охрана. Един от полицаите, охранявал главния редактор Шарба, загина на 7 януари. По думите на адвоката на изданието Ришар Малка заплахи срещу "Шарли ебдо" са отправяни непрекъснато.

2. Защо френските спецслужби не успяха да предотвратят нападението?

Според експерти сложността идва от там, че се е изменила самата структура на ислямистките групировки, което затруднява разкриването на джихадисти. "Вече няма ясна логика в йерархизирането на организацията както в 80-те, 90-те г. или дори както при Ал Кайда до началото на 2000 г. Заплахата стана децентрализирана", заяви пред "Либерасион" Марк Екер, експерт в центъра за изследване на сигурността във френския институт за международни отношения. А за да бъдат следени всички подозрителни ислямисти, не достигат ресурси. По думите на експертите по сигурност за денонощно следене само на един човек са необходими поне 20 полицаи.

3. Лесно ли е да се купи автомат "Калашников" във Франция?

Във Франция има по-строго законодателство в областта на търговията с оръжие, отколкото в САЩ, но в страната процъфтява черният пазар. По думите на Филип Капон, ръководител на френския полицейски синдикат, френският черен пазар е наводнен с оръжия от Източна Европа. Пред Блумбърг той казва, че цената на АК-47 на черния пазар е между 1000 и 1500 евро.

4. А сега ще си разчистят сметките с местните мюсюлмани?

Срещу няколко джамии във Франция след трагичните събития в "Шарли ебдо" бяха извършени нападения. В четвъртък през нощта неизвестни хвърлиха шумови гранати срещу джамия в град Льо Ман, западно от Париж, няколко изстрела бяха произведени срещу мюсюлманска молитвена зала в Пор ла Нувел в Южна Франция. В град Вилфранш сюр Сон, недалече от Лион, стана взрив в арабски ресторант близо до джамия.

Междувременно в социалните мрежи се отправят призиви да се разграничава ислямът от тероризма. Един от полицаите, загинали при стрелбата в "Шарли ебдо", се казваше Ахмед Мераб. В социалните мрежи бързо се разпространява хаштагът "Аз съм Ахмед", по аналогия с "Аз съм Шарли". "Те казват, че убиват за пророка, но хладнокръвно убиват полицай, който носи името на пророка", пише един потребител.

Продължава да е популярен и хаштагът "Не от мое име", използван от мюсюлманите още от септември в отговор на престъпленията, извършени от "Ислямска държава". Според известния експерт по ислямизъм Жил Кепел стратегията на ислямистите се състои в това да унищожат западните страни, настройвайки една част на населението срещу друга.

5. Струва ли всичко това свободата на словото? 

"Това не е просто обикновено нападение. Целта му е ясна - грубо унищожаване на свободата", написа в сайта на в. "Лез еко" в четвъртък френският философ и журналист Роже-Пол Дроа. "Когато на 11 септември 2001 г. бяха ударени кулите на Ню Йорк, някои все още предполагаха, че целта са били само САЩ и тяхната финансова мощ. Този път само слепият може да игнорира, че мишена са били основните свободи на всички демокрации", пише той.

"Френският 11 септември" - под това заглавие излезе в петък в. "Монд". "Пред журналистите, които претворяват в живота тази свобода, въпросът стои по друг начин: "Ти си длъжен по-скоро да се съгласиш да умреш, отколкото да се покориш." Цената на свободата да говориш, рисуваш, мислиш - това е риск от кърваво клане", писа вестникът.

"Журналистите не се поддават на страх, оставайки скромни герои на всекидневието. Но колко дълго може да продължи това? Ами ако нападенията се повторят?", питаше се Роже Пол-Дроа, когато още никой не подозираше какво драматично развитие на събитията очакваше Франция в петък.