Реколтата от шамфъстък е новият залог за печалба на селскостопанските региони в Аржентина. Страната бърза да се възползва от благоприятния климат, за да задоволи световното търсене след популярността на дубайския шоколад с пълнеж от зелените ядки, разказва Reuters.

Насажденията в страната са се увеличили петкратно през последните пет години до около 25 000 акра, според Националната мрежа за проучвания за шамфстък в Аржентина, създадена от учени през 2023 г. Повечето от тях са в Сан Хуан, провинция, занимаваща се с минно дело и земеделие, разположена в подножието на Андите. 

Производителите твърдят, че има място за много по-голяма експанзията. Идентифицирани са 65 000 квадратни километра или 16 милиона акра, в провинциите Сан Хуан, Мендоса, Сан Луис и Ла Пампа с благоприятен климат за дръвчетата, на които са нужни около седем години до първа реколта, както и сухи, горещи лета и студени зими.

Макар че водещите производители в света – САЩ, Иран и Турция, далеч изпреварват Аржентина, тя е единственият значим играч на континента и производителите твърдят, че има потенциал да се превърне във важен износител, особено когато северното полукълбо е извън сезона. 

„Без съмнение Аржентина може да се превърне във важен производител“, каза Алберто Агилера, който отглежда насаждения с шамфъстък провинция Сан Хуан за компанията SolFrut.

С близо 3000 акра тя се очертава да бъде сред най-големите производители, след като започне да събира реколтата си през 2027 г.

Производителите в Аржентина използват предимно семена от Калифорния, където около 500 000 акра са с насаждения. Според The Wonderful Company, която отглежда между 15% и 20% от реколтата в САЩ, има глобален недостиг на шамфъстък.

„Хората не могат да му се наситят“, казва Стивън Васкес, изпълнителен директор на Административния комитет за шамфъстък, който регулира качеството на почти всички ядки, произведени в САЩ.

Това включва и аржентинците. С популярността от кремообразния дубайски шоколад с пълнеж от шамфъстък, който стана вайръл в социалните мрежи, компаниите разшириха производството, включвайки ядките във всевъзможни сладкарски изделия.

Дори нефтената и газова компания YPF предлага на пазара свой продукт с шамфъстък, традиционно аржентинско бисквитено изделие.

74-годишният ирански имигрант Марсело Игани разказва пред Reuters, че го мислели за луд, когато през 80-те засажда първата в страната плантация с шамфъстък в провинция Сан Хуан.

От 2023 г. насам неговата компания Pisté е удвоила производството на фиданки, които използва за собствени цели или продава на фермери – до 400 000, очаквани през 2025 г.

„Имаме много незадоволено търсене“, казва синът на Игани, Масимилиано, който помага в управлението на бизнеса.

В доклад от 2024 г. Федералният съвет за инвестиции на Аржентина заявява, че страната изнася от една трета до половината от продукцията си. Повечето отива в Италия, следвана от Русия, Австралия и други латиноамерикански страни. Производителите очакват износът да се увеличи, тъй като все повече инвеститори навлизат на пазара, задоволявайки вътрешното търсене, а все повече фиданки дървета дават плод. Въпреки че няма официални оценки, лидерите в бранша казват, че само малка част от площите с насаждения в страната в момента раждат ядки.

SolFrut започва да засажда през 2019 г. на земя, която е използвала за отглеждане на маслини, и инвестира около 12 000 долара на всеки акър, според Хосе Чедиак, президент на Grupo Phronesis, в която влиза SolFrut.

Макар да признава, че ядките преживяват „много добър момент“, той е предпазлив относно това колко дълго ще продължи бумът. Според него потенциалът им може да бъде увеличен, ако подобрените макроикономически условия при президента на Аржентина Хавиер Милей доведат до по-ниски лихвени проценти от банките и по-дълъг срок за изплащане на кредитите.

Междувременно, изправени пред спада в глобалното потребление на вино, някои производители вече заменят лозята с шамфъстък и други ядки.

Предвиждайки потенциала още преди настоящия бум, още през 2020 г. провинция Мендоса, известна с гроздето си Малбек, се похвали с нарастващата площ на насажденията от шамфъстък, като нарече ядката „зелено злато“ и включи рецепта за емпанади с шамфъстък и сирене.

Рамиро Мартинс, винопроизводител от трето поколение, е засадил около 250 акра с дръвчета, от които очаква да започне да събира реколта през 2026 г. Друга част от лозята заменя с бадеми и орехи.

„Разбрахме, че пазарът се движи към по-здравословни тенденции. Наистина сме вложили много надежда и късмет в този проект.“, казва производителят.

В провинция Сан Хуан с население от около 800 000 души, шамфъстъка заема трето място по площ сред всички селскостопански продукти, веднага след лозята и маслиновите насаждения.

„Ядките ще имат много силно влияние върху икономиката на Сан Хуан“, казва Мигел Морено, секретар по земеделието. „Това устойчиво търсене изненада всички и мисля, че е стимул за дългосрочни инвестиции.“

Треската за шамфъстък е ясно видима тук. Във фабриката Tres Cumbres работник размазва зелена паста между две бисквитки. Наблизо, магазинът за домашен сладолед Habana предлага три тематични вкуса: класически шамфъстък, смес с бял шоколад или комбинация с дубайски – последните два са добавени тази година.

Но когато Грасиела Гомес посещава магазина с внука си наскоро, класическият вкус вече е свършил. „Как така е възможно да няма“, възмущава се жената, а историята потвърждава тенденцията – недостигът на шамфъстък не отговаря на търсенето.