Арктическият пейзаж се променя с безпрецедентна скорост.

В допълнение към повишаването на температурите, изменението на климата причинява епизоди на екстремно топене. Тези все по-чести събития променят нормалната динамика на топенето на ледовете.

Натрупването на сняг през зимата вече не компенсира летните загуби. Този годишен баланс е отрицателен от десетилетия, но екстремните епизоди, които могат да продължат дни или седмици, причиняват много по-високи скорости на топене от обичайното, пише The Conversation.

Става въпрос за топлинни вълни, определени не от температурата на въздуха, а от високите скорости на топене, които карат снега и леда да изчезнат.

Има значителни регионални различия. Най-високите темпове на екстремно топене са регистрирани в Северозападна и северна Гренландия, както и на островите Елсмир и Девън в канадската Арктика.

Източна Арктика – която включва Исландия и руския архипелаг Нова Земя, показва по-малки увеличения.

Гренландия е най-силно засегната. Тя е дом на най-големия леден резерват в северното полукълбо, който задържа достатъчно вода, за да повиши морското равнище с повече от седем метра, а географското ѝ местоположение я прави особено чувствителна към атмосферни модели, които предизвикват екстремно топене.

Последните лета в Гренландия бяха свидетели на едни от най-интензивните епизоди, документирани някога – през юли 2012 г., август 2019 г. и август 2021 г. повече от 90% от повърхността ѝ беше едновременно в състояние на топене, като в някои случаи надмина палеоклиматичните записи.