Близо 2 млн. растителни и животински вида са застрашени от изчезване по света. Това са два пъти повече, отколкото се смяташе досега, разкри ново проучване, съобщи в. “Дейли мейл”.

Изследването е ръководено от д-р Аксел Хоркирх от Люксембургския национален музей на естествената история. Анализирани са 14 669 вида - приблизително 10% от биоразнообразието на Европа. Учените установили, че една пета от европейските видове са изложени на риск от изчезване.

В списъка е емблематичният син кит, най-голямото животно в света. Той тежи около 200 тона, равнява се на 33 слона. Сред застрашените е и акулата морски ангел. Някога “ангелите” са били широко разпространени по крайбрежните райони. Ако сте късметлии, сега все още можете да ги видите около Канарските острови.

Свиването в популацията е драстично. Един от най-застрашените от изчезване бозайници в Европа например е европейската норка. През 1997 г. е имало около 41 000 норки от този вид. Днес те са по-малко от 5000, а в Украйна, където са били често срещани, са останали не повече от сто. Същото е и при гигантския гущер ла гомера, който обитава един-единствен испански остров, част от Канарските о-ви. Някога огромните влечуги обитавали целия остров Ла Гомера, на който са кръстени. Днес са останали около 100 представителя, които се срещат само по скалистите райони.

Много растения също са изложени на риск да бъдат унищожени - от нежната пиренейска астра до извисяващата се испанска ела. Проучването установило, че безгръбначните - разнообразна група, включваща насекоми, двучерупчести и главоноги - са много по-застрашени спрямо предишните оценки.

От почти 15-те хил. изследвани вида 2389 са класифицирани като застрашени от изчезване от Червения списък на Международния съюз за защита на природата, който се счита за най-изчерпателния източник на информация. Това включва 18% от гръбначните животни, 24% от безгръбначните и 27% от растенията. Тези резултати надвишават повече от 2 пъти предишни оценки, които предполагаха, че само 10 процента от безгръбначните са застрашени.

Проучването отбеляза, че гръбначните животни - птици, бозайници, риби и влечуги, са получили значително повече внимание за опазване. Според водещият учен доктор Аксел Хоркирх са необходими повече действия за защита на безгръбначните животни. “Постигнахме успех в опазването на много предишни застрашени видове гръбначни. Стратегията работи, но трябва да се полагат усилия”, коментира той. По негови думи сега е времето да се приоритизира опазването на застрашени насекоми. “За най-силно застрашените трябва да разработим конкретен план на действие”, категоричен е Хоркирх.

Според проучването земеделието е едновременно спасение и заплаха за биоразнообразието в Европа.

Обработването на земите изменя средата на животните и на растенията. Някои обаче привикват към новия свят. От това следва, че ако европейците спрат да обработват земите си, последиците за флората и фауната ще бъдат още по-пагубни.

Отбелязва се, че общата селскостопанска политика на ЕС благоприятства по-големите стопанства и изтласква по-малките предприятия. Много застрашени видове са адаптирани към пасища, които могат да се поддържат само чрез паша на добитък или косене. “Трябва да се насърчи съвместната работа на големите и на дребните земеделци, за да се спаси биоразнообразието”, заключават учените.

Франция обеща 1 млрд. евро за полярни изследвания до 2030 г. на фона на бързо нарастващата научна загриженост относно топенето на ледниците в света, съобщи “Гардиън”.

32 държави подписаха Парижкия призив за ледниците и полюсите. Франция призовава също за мораториум върху експлоатацията на морското дъно в полярните региони. Обединеното кралство, Канада, Бразилия и 19 други страни вече са го подписали.

Тази година е най-горещата в историята. Стопената вода тече от ледената покривка в залива Бафин близо до Питуфик в Северна Гренландия. Сериозното покачване на морското равнище, причинено от топенето на ледената шапка на Гренландия, вече е неизбежно.

Ледниците отразяват слънчевата светлина и я връщат обратно в Космоса. Явлението е известно като “ефект на Албедо”. Топящият се лед се превръща във вода, която абсорбира повече топлина. Изчезващият лед се превръща в повратна точка за климата. Тя би причинила по-бързо затопляне.

“Не говорим за утрешна заплаха. Тя вече е налице и заплашва милиони, ще застраши милиарди жители на планетата с множество преки и непреки последици”, заяви френският президент Еманюел Макрон.