Референдумът за независимост на Иракски Кюрдистан ще бъде проведен на 25 септември 2017 г., а дългогодишният президент Масуд Барзани няма да се кандидатира отново на следващите избори през ноември. Това обяви самият той пред американското списание Foreign Policy.

Официално управлението на Барзани трябваше да приключи през 2013 г. след като той изкара два четири годишни мандата, но властта му беше на два пъти удължена - първо с решение на парламента, след това заради липсата съгласие между главните партии.

Ключовите разделения между старите кюрдски партии - Демократична партия на Кюрдистан и Патриотичния съюз на Кюрдистан, както и „Движението за промяна” (Gorran), бяха почти предимно по въпросите за дължината на управлението на Барзани и за виждането каква трябва да бъде политическата система на автономния регион – президентска или парламентарна. През 2009 г. Барзани спечели първите директни избори за президент с повече от 70% от гласовете.

Всички партии обаче, освен Демократичната партия, от която е и президента, настояват президентската институция да държи по-малко правомощия. От Движението за промяна, която е втората най-голяма партия в Иракски Кюрдистан, множество пъти се застъпиха за избиране на президент от парламента, каквато беше процедурата преди изборите през 2009 г.

Несъгласието по тези въпроси и съмненията към популярния Барзани, на практика спря функционирането на парламента. Всичко това силно заплашва единството, в период в който на правителството се налага да взема тежки решения. Пешмерга - войската на кюрдското правителство, продължително води боеве срещу все още силната Ислямска Държава и активно участва във водещата се в момента обсада на град Мосул, а междувременно споровете с Иракското централно правителство не са спирали почти от както кюрдите спечелиха автономията си.

Между тези проблеми и пререкания, през годините няколко пъти се говореше за обявяване на референдум по въпроса за независимост. Нестабилността на Ирак, постоянните боеве в страната между шиити и сунити и накрая появата на агресивната Ислямска държава, чийто най-успешен враг бяха както иракските, така и сирийските кюрди, само увеличаваха желанията на кюрдското население. На фона на размирния регион, сравнително стабилният и демократичен Иракски Кюрдистан все по-малко вижда ползите от единство с иракската държава, за сметка на негативите.

На 7 юни президентът Барзани организира среща с редица политически сили в региона, където беше потвърдено, че дългоочакваният референдум ще се състои. „Когато вдигнаха кюрдското знаме в Махабад, аз бях роден в сянката му”, каза Барзани, напомняйки за кратко просъществувалата Махабадска република, в която баща му е служил като генерал. „Искам да умра в сянката на независим Кюрдистан”, допълни той. „Този референдум е за независимост и резултатът му трябва да стане факт", заяви президентът.

Междувременно, един независим Кюрдистан би създал не малко проблеми. Кюрдският регион, чиято икономика зависи силно от продаването на природни ресурси, трябва да реши по какъв начин да извършва тази търговия. След като отношенията между кюрдите и Багдад се охладиха, единственият им вариант остана Турция. С обявяването на независимост, регионът ще трябва още повече да разчита на турското благоволение, което съществува главно заради опозицията и на двете страни към Работническата партия на Кюрдистан и близките до нея сили в Сирия. Това може да се превърне в дългосрочна опасна зависимост.

Не по-малък е проблема и със самата Работническа партия на Кюрдистан. Обявена като терористична, нейни поддръжници имат силно влияние върху кюрдското население в югоизточна Турция, където често се случват сблъсъци между нейни поддръжници и турската армия. Лидерството на Иракски Кюрдистан ще трябва да насърчава подтискането на тези военни сблъсъци, защото именно през тези земи минава техният износ, като в същото време се опитва да запази авторитета си сред кюрдското население, което се опитва да обедини под своето влияние.