Повече от месец няма след от 20-годишния студент Николай Митов от пазарджишкото село Сарая. Тревога, страх и мъчително очакване. Така  живеят от 39 дни баща му Валентин и неговата сестра Десислава.  И двамата се налага да пият успокоителни лекарства,  за да не се сринат напълно.

Не са загубили обаче надежда, че Николай ще бъде открит и ще се върне при тях.  Валентин Митов разказва, че се грижи  сам за своя син от 13 октомври 2008г, след като  губи съпругата си Иванка.

Овдовелият мъж се налага в продължение на 11 години да  бъде и майка и баща за своите деца. Признава, че бил строг  родител, който искал да отгледа и възпита добри деца, но явно не успял  да научи Николай да му споделя  повече за живота си. Преди  година  половина  момчето отишло да учи в София и започват и да се виждат по-рядко. Последният по -дълъг престой на  20-годишния студент  в родния му дом в село Сарая, е преди Нова година. 

Дойде си на 19 декември и си замина  за София на 4 януари. Оттогава не съм го виждал, разказва  Валентин. Не разговаряхме много през  това време.  Беше се отчуждил, признава пред Glas.bg бащата на Николай.  

Преди  да се върне на село момчето изкарало курс за сервитьор в столичен ресторант и  близките му очаквали да  се яви на изпит и да  започне работа там, но вместо това  на 6 януари той  отишъл да работи в  кол център  за продажби по телефона.  На новото работно място обаче останал само 4 дни и на 10 януари казал , че се отказва. Т

ова обаче не споменал нито на баща си, нито на своите приятели. За последен път  Валентин се чува  със сина си на 19 януари.  Момчето казало, че тъй като е неделя не е на работа. Не говорихме много. Питах го за работата и университета.  Дали има пари, дали се храни , разказва бащата.

Още ме обучават на работата, отговорил Николай.  Каква е причината да  каже, че е напуснал не е ясно. Пет дни по-късно на 24 януари , Валентин се опитва да се свърже със своя син, но се оказва, че телефонът  му  е изключен. Това първоначално не породило  сериозни притеснения у него.  В събота сутринта пак звъннал, но се оказало, че отново няма връзка с този номер. Тогава бащата се свързва с Кристина , която е приятелка на Николай и също учи в София.

Момичето успява да звънне на неговия съквартирант, който казал , че за последно е видял Николай на 23 януари,   около  8.30 часа , в стаята на общежитието.  Върнал  се към 18 часа и като видял , че 20-годишния студент го няма си помислили, че си е отишъл на село. Разтревоженият баща не чака повече и тръгва за София, за да подаде сигнал в Седмо РУ в столицата за изчезването на Николай.  Паралелно с това приятелите на момчето пускат публикации във  Фейсбук за издирването  му.  Валентин Митов няма представа защо полицията   обявява, че го издирва едва  след 13 дни.

Единият от двамата разследващи  полицаи, които работят по случая  пък напуснал работа и сега останал само един. Информацията, която получават за разследването е съвсем оскъдна.  Мобилна клетка засекла телефона на Николай за последно  в  района на Цариградско шосе на 23 януари около 19.30 часа. От записи на охранителни камери  на централна гара  става ясно, че той си е купил билет за влака за Казичане около 19часа.

От там нататък никой нито вижда, нито чува за Николай. Оказва се, че от 10 до 23 януари не се знае къде е  ходил по цял ден, защото не е  бил  и на лекции в Софийския университет.

Пред тези две седмици обаче се е прибирал да спи в общежитието си в Студентски град. Ден преди да изчезне си говори във  видеочат със свои приятели ,пред които подхвърлил , че иска да напуска университета, но без да даде отговор какво мисли да прави. Мистерията се заплита още повече, след като се оказва, че вайбърът му е активен до 30 януари, седмица след изчезването му. Тогава Валентин му изпраща съобщение , в което му  пише да се покаже, ако се крие. Отговор не идва, но на другия ден бащата получава странни есемеси от непознат номер.

Какво пише в тях не иска да споделя, но казва, че и този и много други сигнали са били проверени. Обаждали се и врачки, които също давали своите насоки, но въпреки обхождането на различи квартали момчето не е открито. Разтревоженият баща търси помощ от всеки, който може да го насочи как да открие детето си.  Николай е висок 180 см.Очите му са пъстри, а косата кестенява. Излязъл е облечен с черно яке с кожена яка и дънки. 

Вежлив и учтив. Такъв се надявам, че съм го възпитал, но може би в нещо съм сбъркал щом сега го няма при нас, признава неговият  баща.  От 39 дни той чака обаждане от Николай.  Първите няколко дни се будех с надеждата, че  точно днес ще се открие. След това вече започнах да се надявам, ако се крие да се обади.

Сега се надявам някой някъде да го е видял и да сигнализира, казва Валентин Митов. Надява се с него да се свърже частен детектив , който би се заел със случая. Валентин Митов не губи надежда, че ще може да прегърне отново своят син.

„Върни се, сине. Моля те, прости ми, ако съм сгрешил пред теб“.

Тези думи отправя днес бащата на Николай и вярва, че чудото ни чака някъде близо до отчаянието. А той не спира своето търсене. Очаква, надява се и се моли с цялото си бащино сърце да открие жив сина си.