Европейската централна банка почти сигурно ще повиши лихвените проценти в четвъртък (15 юни), продължавайки борбата си срещу инфлацията, дори когато еврозоната изпада в рецесия.

Анализаторите прогнозират, че политиците на ЕЦБ ще копират хода на Мей и отново ще повишат разходите по заемите с 25 базисни пункта, повишавайки внимателно наблюдаваната лихва по депозитите до 3,50%.

Това ще бъде осмото поредно увеличение на франкфуртската институция от миналия юли, когато тя постави началото на безпрецедентна кампания за затягане на паричната политика, след като войната на Русия в Украйна доведе до скок на разходите за храна и енергия.

Инфлацията в еврозоната се забави до 6,1% на годишна база през май, след като достигна връх от 10,6% миналия октомври, което предполага, че усилията на ЕЦБ оказват влияние.

Но тъй като целта на банката за инфлация от 2% все още е недостижима, политиците подчертаха, че е твърде рано да се отдръпва крака от газта, намеквайки за повишаване на лихвените проценти дори след юни.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза по-рано този месец лихвените проценти се „доближават до височина на летене на самолет“, но „трябва да продължим да се покачваме“.

Картината е различна в Съединените щати, където се очаква Федералният резерв да спре своя цикъл на повишаване на лихвените проценти в сряда след 10 последователни увеличения, докато прави равносметка на това как неговото затягане се отразява на реалната икономика.

Шефът на Европейската централна банка Кристин Лагард повтори в сряда (15 февруари), че институцията планира да повиши лихвените си проценти с половин процентен пункт, дори когато икономическите перспективи на еврозоната се подобрят.

Изненадваща рецесия

Подобно на централните банки по света, ЕЦБ трябва да върви по тънката граница между повишаването на разходите по заемите, за да намали търсенето и да укроти инфлацията, без да предизвиква дълбок икономически спад.

Ревизираните данни от миналата седмица показаха, че 20-членната еврозона неочаквано се е свила с 0,1% за две поредни тримесечия в края на 2022 г. и началото на 2023 г., отговаряйки на техническото определение за рецесия.

Макар и все още лека, изненадващата зимна рецесия засилва опасенията, че регионът не се е справил толкова добре, колкото се смяташе, с последствията от войната на Русия и поставя под съмнение по-оптимистичните прогнози за 2023 г.

„Икономиката на еврозоната се оказа по-малко устойчива, отколкото се очакваше преди няколко седмици“, каза икономистът на банката ING Карстен Бжески.

Но той каза, че е малко вероятно разочароващите данни да възпрат ЕЦБ от плановете ѝ, които са фокусирани върху намаляването на инфлацията.

Икономистът от Capital Economics Джак Алън-Рейнолдс каза, че очаква ЕЦБ да „намекне“ за още 25 базисни пункта повишение през юли и да подчертае, че лихвите ще останат високи „за дълго време“.

Германия изпадна в рецесия в началото на годината, показват официални данни, публикувани в края на май, тъй като инфлацията и по-високите лихвени проценти ограничиха търсенето в най-голямата икономика в Европа.

По-високи заплати?

Темпът на ръст на заплатите много ще зависи от последните икономически прогнози на ЕЦБ, които ще бъдат представени в четвъртък.

Наблюдателите очакваха малка промяна спрямо предишните прогнози, според които инфлацията ще се върне към целта си едва през 2025 г. от 2,1%.

Въпреки че бързо падащите цени на енергията и изчезващите проблемни звена във веригата на доставки спомогнаха за облекчаване на инфлацията през последните месеци, цените на услугите остават високи отчасти поради силното търсене в туризма.

Представители на ЕЦБ също изразиха загриженост относно това, че заплатите се превръщат във важен двигател на инфлацията, тъй като работниците използват рекордно ниската безработица в еврозоната, за да увеличат исканията си за увеличение на заплатите, за да компенсират по-високите разходи за живот.

Политиците подчертаха, че следят отблизо основната инфлация – която премахва нестабилните цени на храните и алкохола – докато преценяват кога да променят курса.

Основната инфлация остава упорито висока в еврозоната, намалявайки само леко до 5,3% през май, от 5,6% през април. Последните прогнози на ЕЦБ го определят на 2,2% през 2025 г.

„Няма ясни доказателства, че базовата инфлация е достигнала връх“, предупреди Лагард миналата седмица.

Икономисти на Deutsche Bank казаха, че ЕЦБ ще се нуждае от „солидни доказателства, че базовата инфлация се забавя“, преди да „пропусне или спре“ своя цикъл на повишаване на лихвите.

ЕЦБ обмисля забавяне на повишаването на лихвите заради надеждите за „пикова инфлация“.

Нарастващите надежди, че горещата инфлация в еврозоната наближава своя връх, биха могли да накарат политиците на Европейската централна банка да изберат по-малко увеличение на лихвените проценти в четвъртък (15 декември), казаха наблюдатели.

Законодателите на ЕС изразиха загриженост относно предложения бюджет за 2024 г., който се стреми да намали финансирането за администрацията на институциите на ЕС, докато комисарят по бюджета Йоханес Хан предлага дългосрочен преглед на бюджета на ЕС като начин за избягване на съкращения.