Работниците в  най-богатите държави в света са получили най-големи повишения на заплатите си от десет години насам - стъпка към разрешаването на загадката със "стационарните" трудови възнаграждения  въпреки ниската безработица и икономическия подем, който изнервя централните банкери.

Все пак растящата заетост в Щатите, в Япония и в еврозоната най-накрая принуди компаниите да повишат заплащането, за да задържат и да привлекат по-опитни кадри, посочват икономисти на "Джей Пи Моргън Чейз". Резултатът е ръст на възнагражденията в развитите стопанства с 2.5% през второто тримесечие - най-висок от навечерието на световната рецесия през 2009-а. Банкерите предвиждат трудовите доходи да се повишат  с още почти 3% през идната година.

По-дебелите портфейли би трябвало да подкрепят световния икономически ръст, който вече е достигнал най-силния си подем след 2011-а. Същевременно  те ще са стимул и за централните банки като Федералния резерв да продължат да затягат паричната политика преди инфлацията да започне да командва парада. Което пък не е особено добра новина за цените на акциите и на облигациите.

Средната стойност на почасовото заплащане на американските работници от частния сектор се е повишила с 2.9% годишно през август - най-много от края на рецесията в страната в средата на 2009-а. По оценка на икономисти този ръст изглежда стабилен, защото излишъкът от работна ръка най-накрая се е свил до критично ниско равнище.

Трудещите се от еврозоната са получили с 2.2% по-високи възнаграждения на годишна база през второто тримесечие - най-много от 2012-а насам., предава Банкеръ. Това, според експертите, е резултат от намалелия излишък от работна ръка, а и стабилизира  инфлацията - тенденция, която се очаква да продължи.

В Япония свръхсвитият пазар на труда е качил трудовите доходи през 2018-а със средно 1% на годишна база - доста по-висок ръст от около 0.5% през 2017-а. Възнагражденията през юли са нараснали с 1.5% спрямо същия период на 2017-а след 3.3% подем през юни. Местните компании са първите, усетили вятъра на промяната: най-големият японски производител - "Тойота мотър", обяви през март, че тазгодишното увеличение на заплащането е надхвърлило трите процента от 2017-а и 2.4% през 2016-а.

Основният въпрос е доколко устойчиви ще бъдат последните повишения. Дори заплатите да продължат да растат, всеки придружаващ ги инфлационен ръст ще подяде възможностите на потребителите да увеличат харчовете, защото ще натисне реалните трудови доходи. "Джей Пи Моргън" пресмята, че инфлацията в развитите пазари ще се качи до 1.9% до края на 2019-а от 1.6% през юли 2018-а и е "в готовност за по-скоростна ескалация" заради по-високите заплати. 

Една от причините за очакванията възнагражденията да се задържат ниски е, че все по-често компаниите предлагат по-гъвкави трудови договори, по-дълги отпуски и по-добри осигуровки  вместо по-високи заплати. Публикувано напоследък проучване на "Бенк ъф Америка" констатира, че по-младите работници и жените отдават по-голямо значение на непаричните предимства в сравнение с останалите служители.

Икономисти на "Ситигруп" пък смятат, че увеличението на личните доходи в момента изпреварва ръста на БВП в някои напреднали стопанства и прогнозират, че те ще продължат да се повишават по-бързо от инфлацията заради нарастването на производителността, а и защото фирмите вече са абсорбирали част от най-високите разходи за работната сила.

Андрю Кейтс и Робърт Дент - икономисти на "Номура холдингс", пък отбелязват, че много от тенденциите, които са потискали заплащането, вече обръщат посоката, защото населението в трудоспособна възраст се топи, а правителствата провеждат протекционистка политика. А това за финансовите пазари означава по-ниски нива на корпоративна рентабилност и по-висока инфлация - все лоши новини за акциите и за облигациите.