Никой не иска икономически срив, който срива фондовите пазари и заличава милиони работни места. Ето защо се вярва на правителствата и централните банки да свършат работата си, за да предотвратят точно това.

При такива пазарни интервенции обаче последствията от кризата не се елиминират, а само се отлагат в бъдещето. По време на миналите кризи беше възможно да се предотврати икономическият растеж, така че фондовите пазари и работните места да не бъдат в реална опасност, противно на всички икономически причини.

Това беше постигнато чрез натрупване на нови дългове на страните, т.е. печатане на нови пари. Това е единственият начин да се избегнат негативните последици от предстояща икономическа криза. 

Но и това не остава без последствия. Още в първия семестър на икономиката всеки студент научава връзката между нарастването на паричното предлагане и инфлацията. Ако паричното предлагане нараства по-бързо от икономическия растеж, тогава цените ще се увеличават, както и заплатите. 

Още по-удивително е, че централни банки като ЕЦБ и Фед бяха толкова неточни с прогнозите си за инфлацията. Локдаунът заради коронавируса наводни пазарите със свежи пари след повече от 10 години на ниски лихви и пакети от икономически стимули за повишаване на ликвидността, за да се противодейства на ефектите от финансовата криза. 

Парично предлагане в еврозоната в милиарди евро:

Централните банкери обаче първоначално твърдяха, че не са необходими действия по паричната политика, тъй като повишаването на инфлацията е временно. 

Когато трябваше да се предприемат действия, високите цени на суровините и проблемите с веригата на доставки, отговорни за инфлацията, бяха обяснени с войната в Украйна. Проучване на Банката за международни разплащания (BIS) показва, че растежът на парите е проблемът и прогнозите за инфлацията на централните банки са безполезни, ако този фактор не се вземе предвид, както посочва инвестиционният анализатор Даниел Лакал в последната си статия. 

Според него високите цени на суровините са без значение, защото петролът, газът, мазутът и бензинът вече се търгуват на предвоенни нива, но високата инфлация остава. 

В САЩ и Европа инфлацията се отдръпна от върховете си, но това не значи, че всичко е точно – целта от 2% е далече.

Според Лакал BIS установи, че намаляването на инфлацията до 4-5 процента е лесно, но достигането на целевото ниво ще изисква много по-сериозни мерки. Мерки, които няма да се харесат на всички ни. Защото без срив, при който икономиката е поставена на колене, при който заплатите падат поради растящата безработица и цените падат поради сриващото се търсене, забавянето на кризата се купува на висока цена с по-нататъшно покачване на цените. 

Германия официално е в рецесия, тъй като икономическият растеж спада две поредни тримесечия, но това далеч не е необходимата пазарна корекция за устойчиво намаляване на инфлацията. 

Икономистите очакват САЩ също да бъдат изправени пред икономически спад. Ако обаче това се окаже по-дълготрайно и по-дълбоко от сегашните прогнози (отново?), тогава централните банки ще бъдат принудени да противодействат с нови икономически стимули. В такъв случай инфлацията бързо ще се повиши отново от сегашното високо ниво към 10 процента и повече, което крие риск от хиперинфлация. 

Конкретно в САЩ има голям риск инфлацията напълно да излезе извън контрол. Догодина предстоят президентски избори. Последното нещо, с което Джо Байдън иска да се сблъска по време на кампанията, е, че икономиката е в рецесия. Така че той ще се присъедини към демократите в искането Фед най-накрая да намали лихвените проценти и да купи държавни облигации.

Освен това Съединените щати бяха спасени от предстоящия фалит чрез спиране на тавана на дълга. Това създаде възможност хората да продължат да харчат пари в изобилие, които трябва да бъдат отпечатани, което от своя страна увеличава паричното предлагане.

Така че хората в Европа и САЩ се намират в истинска дилема. От една страна имаме късмета да запазим работата си, но от друга страна трябва да се научим да живеем с висока инфлация и обезценяване на спестяванията.

Алтернативата на това е сривът, както обяснява Даниел Лакал:

„Това, което никоя централна банка не иска да ви каже, е, че единственият начин инфлацията да се намали значително трябва да бъде чрез рецесия.

С оглед на това те предпочитат да говорят за „меко кацане“, което не може да намали инфлацията в дългосрочен план“.