Рекордните жеги, които засегнаха Западна Европа през миналия месец, са били предизвикани най-малко пет, а дори 100 пъти по-вероятно от климатичните промени, са изчислили учени. Такива горещи вълни също така са около 4 градуса по-горещи в сравнение с преди век, допълват изследователите пред британското издание "Гардиън", цитирано от news.bg. Нещо повече, горещите вълни, удрящи Европа, са по-чести и по-тежки, отколкото прогнозираха климатичните модели, допълват учените.

Горещата вълна счупи температурните рекорди на много места във Франция, Швейцария, Австрия, Германия и Испания. Температурният рекорд за Франция беше счупен с повече от 1,5 градуса на 28 юни, като новият исторически връх е 45,9 градуса, измерени близо до град Ним.

Изгарящата жега доведе до горски пожари в Испания и Германия и до масови смущения в целия континент. Неизбежно е, че горещите вълни ще причиняват много преждевременни смъртни случаи, особено когато са се случили извън обичайните ваканционни месеци, когато хората имат по-голяма възможност да намерят подслон от жегата. Но тези данни изискват време, за да се съберат. Голямата европейска гореща вълна през 2003 г. причини повече от 70 000 преждевременни смъртни случаи.

Фридерике Ото от Оксфордския университет, един от учените, които са автори на анализа, заяви: "Това отново е категорично напомняне, че климатичните промени се случват тук и сега. Това не е проблем само за нашите деца и внуци."

Геерт Ян ван Олденборг от Кралския метеорологичен институт на Холандия, друг член на екипа от учени, изтъква: "Ако наблюдаваната тенденция в горещите вълни продължи, (дори) при целта на Парижкото споразумение от максимум 2 градуса по Целзий затопляне, гореща вълна като тази ще бъде норма през юли. И наблюденията, и моделите показват категорична тенденция към по-силни горещи вълни. Наблюдаваната тенденция обаче е по-силна от моделираната и все още не знаем защо."

Глобалното затопляне, причинено от въглеродните емисии от изгарянето на изкопаеми горива и други човешки дейности, означава, че горещите вълни са по-вероятни и по-тежки, което е ключова част от климатичната криза. Проучвания като новия анализ оценяват колко по-вероятни и по-тежки са те.

Отделно проучване, публикувано по-рано през юни, което разглежда безпрецедентните жеги и горски пожари в северното полукълбо през 2018 г., установи, че това "не би могло да се случи без климатичните промени, предизвикани от човека".

Новото изследване е посветено на най-горещия тридневен период във Франция, която беше в центъра на неотдавнашната гореща вълна. Учените са използвали средни дневни температури, тъй като те са по-добър индикатор за въздействие върху здравето от максималните или минималните температури.