Годината за страните от ЕС започна с напомняне за всички екологични ангажименти, които те трябва да изпълнят съгласно законодателството на съюза.
По своя труден път да се превърне в екологичен рай до 2050 г., ЕС си е поставил междинни цели, с които да проследява напредъка в намаляването на нивата на замърсяване, емисиите на парникови газове и възстановяването на природата.
От разделно събиране на отпадъци до финансиране на проекти за биоразнообразие, POLITICO посочва пет цели, които 27-те страни-членки на блока трябва да изпълнят през тази година (и в по-голямата си част не са).
Текстил
Една от основните цели на ЕС за устойчивост е да намали вредното въздействие на отпадъците върху околната среда. За да направи това, Брюксел очаква от държавите да разполагат с ефективни системи за събиране на все по-голям списък от различни видове отпадъци. Стъкло, хартия, желязо, пластмаси, храна...
От 1 януари страните от ЕС трябва да започнат разделно да събират облекла и тъкани. Това означава, че неизползваеми обувки, стари якета и чаршафи вече не могат да отиват в кофите за общ отпадък.
По последни данни от май 2024 г. на надзорен орган на ЕС по екология едва 11 държави са въвели задължителни системи за разделно събиране на текстил, а други 14 са въвели доброволни инициативи.
В духа на намаляване на отпадъците в модния сектор, ЕС забрани и унищожаването на непродадените дрехи и обувки. Но това решение не идва без последствия. Скорошно разследване на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) разкри, че Румъния се е превърнала в сметище за изхвърлени дрехи в ЕС, тъй като тонове дрехи се озовават в боклука там.
Рециклиране
По-строгите правила за управление на отпадъците се вписват в по-широката стратегия на ЕС за извличане на ценните материали от стоките, които се изхвърлят, за да бъдат повторно използвани.
През 2025 г., съгласно законодателството на ЕС за отпадъците, страните от ЕС трябва да рециклират или „подготвят за повторна употреба“ най-малко 55% от битовите отпадъци.
Отделно на това има и цели, които са поставени за специфични продукти. Например 27-те страни трябва да рециклират най-малко 65% от своите отпадъци от опаковки - като опаковки за храна за вкъщи, хартиени опаковки и картонени кутии, както и 65 процента от електрониката (стари телефони, таблети, миксери, прахосмукачки…), пуснати на пазара на ЕС през последните три години.
Трудно е да се каже дали тези цели са напът да бъдат постигнати или не, тъй като последните данни от статистическата служба на ЕС, предоставени от самите правителства, са от 2022 г.
Все пак може да бъде направено обосновано предположение - първо, защото през лятото на 2023 г. Комисията предупреди, че повечето държави вероятно ще пропуснат целите в доклада за напредъка.
Второ, защото числата говорят сами за себе си. През 2022 г. Германия, Австрия, Словения и Холандия бяха единствените държави, които вече бяха постигнали целите за битовите отпадъци за 2025 г., докато Белгия, Люксембург и Италия бяха само на няколко пункта от целта. Над половината държави обаче вече постигат целите за опаковките.
Междувременно само Латвия, Словакия и България събират необходимото количество електронни отпадъци.
Пластмаси
При фокусиране върху пластмасата, от Брюксел определиха някои правила за нейното производство, употреба и рециклиране.
През 2025 г. страните от ЕС трябва да събират 77% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба, пуснати на пазара. И за да станат нещата още по-екологични, всички нови бутилки, произведени от тази година и продавани в Европа, трябва да включват поне 25% рециклирана пластмаса в себе си.
Статистическата служба на Комисията в момента няма отчетност конкретно за бутилките, но някои компании, които оперират в сектора, предоставят информация, че техните бизнес модели дават резултати.
Например Sensoneo — словашка компания за управление на отпадъците, има депозитна система, при която клиентите заплащат допълнителна такса при закупуване на бутилка или кенчета, но получават сумата обратно, след като върнат опаковката. От фирмата твърдят, че с тази технология държавите от ЕС имат нива на събираемост над 80 процента.
Природа
Що се отнася до опазването на природата, повечето от целите на ЕС са определени за 2030 г., което дава на страните-членки малко повече време за адаптиране.
Съществуващите закони за ползване на земите гласят, че ЕС е трябвало да поддържа нивата на поглъщане на въглерод между 2021 г. и 2025 г. Какво представлява поглъщането на въглерод? Това са природните активи като гори или влажни зони, които поглъщат и задържат затоплящия планетата CO2.
Въпреки всички усилия на Европа да регулира използването на земята и да защити горите със закон, тези зони на континента, които поглъщат въглерод, намаляват.
Както повечето неща, възстановяването и защитата струват пари. По време на 15-ата Конференция на ООН за биоразнообразието, която се проведе в Монреал през 2022 г., страните (включително ЕС) обещаха да изразходват най-малко 20 млрд. долара годишно като помощи за развитие на биоразнообразието в развиващите се страни до 2025 г.
Към 2024 г. ангажиментите за финансиране на биоразнообразието бяха в размер само на милиони.
Автомобили
След производството на енергия и отоплението, транспортът е най-замърсяващият сектор в Европа и Брюксел иска производителите на автомобили да направят нещо по въпроса.
Ето защо пред производителите на автомобили беше поставено изискване до края на 2025 г. една кола да генерира 15% по-малко CO2, отколкото през 2021 г.
Санкцията, ако те не изпълнят тази цел е определена на 95 евро за всеки грам CO2 на километър над прага, който те ще трябва да платят за всяко превозно средство, което не отговаря на изискванията.
Според неправителствената организация за екологичен транспорт Transport&Environment обаче това е област, в която нещата изглеждат добре.
Използвайки данните за продажбите за 2024 г. от аналитичната компания Dataforce и GlobalData и прогнозите за бъдещите продажби на електрически и хибридни превозни средства, неправителствената организация предполага, че повечето производители на автомобили ще се съобразят с изискванията до края на годината.