Главният редактор на "Новая газета"  Дмитрий Муратов и изданието продават Нобеловата награда, която получиха през 2021 година. Със събраните средства те искат да подкрепят украинските бежанци. "Новая газета" е едно от малкото независими издания в Русия, които не са затворени от властите. 
 
Самият Муратов настоява за:
• спиране на огъня;
• размяна на затворници;
• връщане на труповете на мъртвите;
• осигуряване на  хуманитарни коридори и помощ;
• осигуряването на бежанците.
 
"Това, което ние можем да направим е, да споделим това , което е ценно за нас с бежанците, с ранените и болни деца, с нуждаещите се от спешно лечение. Това, което е ценно за вас и ценно за другите" казват от изданието. 
 
С "Новая газета" решихме да предадем медала за Нобелова награда за 2021 г. на Украинския фонд за подпомагане на бежанците. В него вече има над 10 млн. Моля, обърнете се към аукционната къща, която ще продава наградата", пише Муратов.
 
Същото през Втората световна фойна прави и брилянтният физик Нилс Бор.

По време на войната Дания, където е живял и работил Бор, е окупирана от нацистите по време на "специална военна операция". Датската армия не е готова да се противопостави на Вермахта. Но цивилните — работници, селяни, интелектуалци — се съпротивляват с всички сили. Нилс Бор отказва да сътрудничи с физиците от Третия райх и никой не може да реши какво ще направят с него окупационните власти.

Нилс Бор решава да напусне страната и да замине за Швеция. Но как да изнесе златния Нобелов медал? Нацистите буквално се вкопчват във всяко злато, износът му от окупираните територии е строго забранен. И тогава Нилс Бор разтворя медала си в царска аква - смес от сярна и солна киселини. На граничния пункт никой не обърна внимание на бутилката с течност в багажа на учения и Бор безопасно изнася ледала. А след войната златото е извлечено от разтвора и е изсечен нов медал за Нилс Бор.

Всъщност истинската история на нобеловите награди в онези времена е много драматична. 

След като Нобеловата награда за мир през 1935 г. е получена от антифашиста и противник на нацисткия режим Карл фон Осицки, властите на Третия райх започват  да изискват германските учени да откажат Нобеловите награди.

Германската наука по това време е на първо място в света, немски учениредовно  получават нобелите по физика или химия. Повечето от тях са от еврейски произход, което изключително дразни нацистите, които говорят открито за съществуването на „еврейска“ и „арийска“ наука. Поради нацисткия натиск германските химици Рихард Кун и Адолф Бутенанд, както и лекарят Герхард Домагк са принудени да откажат Нобеловите награди.

На практика е невъзможно учените, които не са съгласни с режима, да останат в Германия, а Нилс Бор в неговия институт в Копенхаген осигурява както подслон, така и работа за преследваните. Освен това нобеловите лауреати по физика и упоритите антифашисти Макс фон Лауе и Джеймс Франк предават медалите си на Нилс Бор за съхранение – така че ако бъдат арестувани, нацистите да не могат да конфискуват златните награди.

Но през април 1940 г., когато войниците на Вермахта маршируваха по улиците на Копенхаген, Нилс Бор осъзнава, че въпросът за претърсване в неговия институт е въпрос на няколко часа. И тогава той инструктира своя колега, прекрасен химик и бъдещ нобелов лауреат Дьорги де Хевеси, да скрие медалите на своите другари... като ги разтвори в киселина. Както самият Хевеси си спомня по-късно, „това се оказа много трудна процедура, тъй като златото е неактивен метал“. Хевеси е много горд, че успява да изпълни поръчката на Нилс Бор: германците буквално обърнащат института, но ... не намират злато.

Къде тогава е медалът на самия Нилс Бор? Всъщност по онова време тя вече не е негова собственост. . През март 1940 г. Нилс Бор предлага да продаде своя медал на търг в полза на Финландския фонд за подпомагане. Този фонд е създаден в началото на  войната през 1939-40 г., след като журналистът Вилхелм Муберг се обръща към шведския народ: „Финландия е селска страна. На първо място, финландските селяни днес се борят за своята свобода, своите близки, своята земя, домовете си и родината си. Финландският селянин пролива кръвта си в най-смелата защита на високите стойности, от които се нуждае! Шведските селяни не могат да стоят встрани от тази борба.

Преди края на Зимната война шведските фермери и техните благотворителни организации събират около 100 милиона SEK (в днешно парично изражение) и ги дадоха на финландското правителство. А след войната шведските семейства приемат в домовете си повече от 70 000 финландски деца, принудени да напуснат родината си. Сред тях има много хора, живеещи в териториите, които станаха част от СССР преди войната.

Именно на тези финландски деца Нилс Бор дарява своя медал на 12 март 1940 г. Август Крог, лауреат на медицинската награда, също даде своята награда. И двата медала са закупени от анонимен купувач и дарени на Датския национален исторически музей във Фредериксборг, където се съхраняват и до днес.

А медалите на немски учени, разтворени в киселина, се „връщат“ на собствениците си през 1950 г., когато Дьорги де Хевеси изолира златото от киселина и го прехвърли в Шведската академия. Фон Лауе и Франк получиха копия от своите награди. Всички те се превръщат в герои на Съпротивата - всеки от тях, доколкото може, успява да попречи на изпълнението на плановете на Хитлер. 

Ето защо решението на Дмитрий Муратов да продаде медала си, за да събере средства в полза на децата, принудени да напуснат дома си на украинска земя, изглежда дълбоко символично. През 1940 г. датски физик и лекар дадоха своите награди на преследваните; днес, през 2022 г., руски журналист го прави.

Но наградата Дмитрий Муратов е първият медал на Нобелова награда за мир в историята, който ще служи на каузата на мира по толкова необичаен начин - в съответствие с прекрасния пример, който Нилс Бор и неговите другари някога дадоха на света.