Тереза Мей е решена да се задържи като министър-председател на Великобритания, въпреки лошите резултати на изборите преди няколко дни. Мей реши да насрочи нови избори, за да си спечели по-добра подкрепа в Парламента и да състави, както обичаше да повтаря по време на предизборната кампания, „силно и стабилно” правителство. Тя обаче претърпя огромна загуба, като успя дори да загуби мнозинството си. Въпреки, че нейната Консервативна партия е първа по спечелени места, резултатите бяха коренно различни от това, на което министър-председателят се надяваше.

Междувременно преговорите за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС) трябва да започнат на 19 юни или след точно една седмица. Мей се надяваше една решителна подкрепа за правителството да й даде възможност да преследва убедително своята политика на „твърд Брекзит”, срещу която много от гласувалите за оставане в Съюза бяха против. При обявяването на новите избори, социологическите проучвания сочеха смазваща победа за Консерваторите – прогнози, които обаче все повече намаляваха в следващите седмици.

Повечето анализатори и много от членовете на партията, според техните изказвания, предполагаха, че след шокиращия резултат Мей ще подаде оставка и начело ще застане нов лидер – може би един от водачите по време на кампанията за Брекзит Борис Джонсън или Джордж Озбърн, който вече я нарече „ходещ мъртвец”. Европейските лидери дадоха и сигнал, че са готови да отложат преговорите предвид обстоятелствата. Вместо това Мей обяви, че ще остане начело и ще продължи да води дискусиите. В леко обърканото й следизборно  обръщение, в което забележително не присъстваше слоганът „силно и стабилно”, тя каза, че ще сформира правителство с малката северно-ирландска, крайно-консервативна и религиозна, про-Брекзит Демократична Юнионистка партия, която успя да спечели 10 депутата. Това крехко мнозинство обаче, както казаха множество анализатори, не може да продължи дълго. Говори се за нови избори догодина и почти сигурна оставка на Мей дотогава.

Междувременно каквото и да е споразумение с Европа става все по-трудно. От една страна това е заради опозицията на собствените съпартийци на Мей, които я подканиха да изостави вижданията си за „твърд Брекзит”. От друга страна стои възможната нова  коалиция, за която се водят в момента преговори. Демократичните Юнионисти, от които ще зависи оцеляването на правителството, ще използват своята позиция да прекарат своите политики. Една от тях, видимо парадоксална, е напускането на ЕС, без обаче издигането на твърда граница между Северна Ирландия и Ирландската република, което заплашва да раздели цели общества и възобнови призивите за обединение на Ирландския остров. В Европа пък Меркел и нейният нов колега Макрон, които не изглежда като да напускат властта в някакъв скорошен период, са обединени както срещу крайно-десните евроскептици, така й срещу хардлайнерите във Великобритания (а също й срещу Доналд Тръмп, към който Мей показва топли отношения). Позицията при тях е не задължително антагонистична, но с ясно виждане, че Великобритания трябва да понесе последствията от своето решение за напускане на Съюза. Не на последно място, в центъра на тази политика стои и нуждата лидерите да запазят стабилността му, като обезкуражат напускането на други държави или така нареченият „ефект на доминото”, на който се надяваха противниците. Служебните лица начело на Европейския съюз пък са нетърпеливи да започнат преговорите за напускане на Обединеното Кралство и много от тях дори показаха досада или разочарование от изборния резултат.

 Всичко това - страховете покрай ситуацията в Ирландия и възобновяването на „Неприятностите” между ирландските юнионисти и републиканци, подобните проблеми в предимно гласувалата за ЕС Шотландия, изправянето на вътрешно несигурната Великобритания срещу 27-те враждебно настроени европейски правителства, накърненият външнополитически имидж на Обединеното Кралство и опонентите на „ужасно трудната жена” в и извън Консервативната партия създават една токсична атмосфера, която ще направи ситуацията след референдума още по тежка. И то за всички. Възможно е все пак Мей, с известен късмет и в зависимост от това как се развие ситуацията, да направи ходове, които да и възвърнат доверието. Напълно възможно е и точно нейното виждане за Брекзит да стане реалност. Видимо е, че поне в личностни отношения, на Мей не й липсва решителност и историческо виждане за нещата (дори то да е в погрешната посока).

От днешна гледна точка обаче е по-вероятно да се повтори широко разпространено интервю на BBC с Бренда, която възкликна „Не отново!”, разбирайки, че пак ще има избори. Горката Бренда!