Европейските градове не успяват да овладеят замърсяването достатъчно бързо и това довежда до смъртта на стотици хиляди всяка година заради лошото качество на градския въздух.

Това се посочва в нов доклад на Европейската сметна палата, който проучва дали се спазват, прилагат и работят правилата на Европейския съюз за подобряване качеството на въздуха и шумовото замърсяване.

Текущата картина не е оптимистична. Качеството на въздуха макар и бавно да се подобрява, далеч не е безопасно, констатира докладът. Най-малко четвърт милион души умират всяка година в ЕС в резултат на замърсяване от прахови частици, азотен диоксид и озон. А транспортът и битовото отопление са сред най-големите замърсители.

Шумовото замърсяване, причинено най-вече от транспорта, също допринася за смъртта на 12 000 души годишно в европа, а 48 000 са новите случаи на сърдечни заболявания в резултат на това.

„Факт е, че градовете се борят ефективно да се справят със замърсяването на въздуха и шума“, казва външният одитор на ЕС в доклада си. „Причините за това са различни – лоша координация от страна на властите, съмнителна ефективност на въведените мерки, да не говорим за локалната съпротива срещу тях.“

ЕС отбелязва напредък в намаляване на замърсяването, но все още е далеч от по-амбициозните цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Пътният трафик остава един от основните фактори, които допринасят за замърсяването на въздуха и шума в големите градове на Съюза, казват одиторите, като твърдят, че мерките срещу замърсяването в градовете трябва „да са насочени към транспортния сектор“.

Други основни източници на замърсяване са различните производства, добивната промишленост, отпадъците и селското стопанство.

Време е за почистване на въздуха

Замърсяването на въздуха, генерирано от автомобили и камиони, допринася най-много за замърсяването с азотен диоксид (NO2) и е „основен проблем“ за градовете според ECA. Докладът се фокусира върху гръцката столица Атина, Краков в Полша и Барселона в Испания – всички те са изправени пред бича на замърсяването с NO2.

Високите концентрации на азотен диоксид може да увредят дихателната система на човек. В блока през 2020 година са регистрирани 49 000 смъртни случая, в следствие на излагане на концентрации на NO2 над препоръчителните от Световната здравна организация нива от 10 µg/m3, сочи Европейската агенция по околната среда. Това е два пъти повече от броя на смъртните случаи годишно в резултат на пътнотранспортни произшествия.

Също така транспортът допринася и за други видове замърсявания, като високи нива на озон.

„Озонът се генерира въз основа на прекурсорните емисии - т.е. NO2, идващ от автомобилния транспорт“, каза Катаржина Радецка-Мороз, член на одиторския екип. „Това, върху което властите трябва се концентрират, е намаляването на въглеродния диоксид.“

Става напечено

Докато транспортът е отговорен за повечето замърсявания с въглероден диоксид, най-големият убиец са фините прахови частици (PM2.5), които са причина за 253 000 смъртни случая през 2021. Замърсяването с ФПЧ идва предимно от битовото отопление с твърди горива като дърва и въглища, констатира докладът.

62% от замърсяването с ФПЧ 2.5 и 43% от по-големите ФПЧ10 идват от битовото отопление.

Докладът установява, че преминаването от твърди горива към техни алтернативи подобрява качеството на въздуха и посочва за пример Краков. Това може да означава преминаване от отоплителен уред на дърва, въглища или газ към климатик, което би било добре както за качеството на въздуха, така и за климата. Това също така може да означава преминаване от дървесина (класифицирана като възобновяемо гориво) към природен газ (изкопаемо гориво) – това ще подобри качеството на въздуха, но ще увеличи нетните емисии на въглероден диоксид.

Не толкова тихият убиец

Пътният трафик е основният източник на шумово замърсяване, следван от железопътния транспорт и въздушния транспорт. СЗО счита, че шумът в околната среда е вторият най-голям проблем за заболяванията в ЕС след замърсяването на въздуха.

Целта за 2030 г за 30% намаляване на броя хора, пострадали от транспортния шум е малко вероятно да бъде постигната. ЕС очаква спад от 19% в най-добрия случай – докато при най-лошия сценарий нивата дори може да се повишат с 3% до 2030 година.

Европейската сметна палата иска Европейската комисия да проучи въвеждането цели и ограничения за намаляване на шума съгласно Директивата за шума в околната среда и да приведе в съответствие праговете на излагане на шумово замърсяване възможно най-близо до препоръките на СЗО.

„Числата са съвсем ясни“, каза Клаус-Хайнер Лене, член на ЕСП, отговорен за одита. „Това е ключов здравен аспект и от това е съвсем логично да се направи нещо по въпроса, защото това е една от ключовите задачи на политиците – да защитават хората.“

Зони с ниски емисии: Ефективни, но разделящи

Градовете и държавите бавно започват да се съобразяват със съществуващите правила на ЕС за качество на въздуха и шума. Законът за околната среда е с най-голям брой дела за нарушения, образувани от Комисията срещу държави, а повече от 100 са случаите, които касаят директивите за качество на въздуха и шумово замърсяване.

Зоните с ниски емисии могат да помогнат за намаляване замърсяването на въздуха и шума, но трябва да се признае, че те са „все по-чувствителна тема“. Схемите изключват някои замърсяващи превозни средства и ги ограничават за движение в определени райони, за да се подобри качеството на въздуха, но това може да е политически рисковано, защото създава социално разделение.

Някои градове в Испания отказват да ги прилагат, тъй като противоречат на националното законодателство, а в Лондон вандали унищожаваха камерите за наблюдение на ULEZ.

За да се коригира това Клаус-Хайнер Лене, член на ЕСП призовава за „по-добро планиране и повече гъвкавост, а не толкова рестриктивни мерки, за да ги приемат по-лесно хората“.

„Ако имате град, в който средната възраст на автомобилите е 12 години или повече, а вие забранявате автомобили, които са по-стари от 12 години в зоните с ниски емисии, очевидно е, че ще се сблъскате с проблем“, добавя той.