Независимо дали става въпрос за войната на Русия срещу Украйна, възможното завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ или промените в собствената политика на блока, Европейският съюз (ЕС) има много задачи за решаване през следващата година, пише Deutsche Welle.

Войната в Украйна

27-те държави членки на ЕС многократно са обещавали да помагат на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, за да се защити от Русия. Лидерите на блока като цяло са съгласни, че победа на Русия би била опасна за сигурността на региона. Въпросът е дали ще продължат да стоят зад Украйна и през 2024 г.

През последните седмици станахме свидетели на много дискусии за умората от войната и отслабващата солидарност в Брюксел. Държавите членки изпитват затруднения да подпишат единодушно финансовата помощ, която ЕС вече е обещал. Настоящият подход, според който Украйна трябва да реши дали да преговаря с Москва, може да бъде поставен под въпрос през следващата година.

„Първата цел трябва да бъде да продължим да работим за справедлив и траен мир, а не за още един замразен конфликт“, изтъква председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен през ноември. „Най-добрият начин да осигурим на Украйна стабилност и просперитет в средносрочен и дългосрочен план е, разбира се, членството в Европейския съюз“, добавя тя.

Разширяване на ЕС

Почти всички държави членки казват, че искат да видят Украйна присъединена към блока, но поотделно лидерите признават, че Фон дер Лайен може да отиде твърде далеч и твърде бързо. Украйна и Молдова трябва да започнат официални преговори за присъединяване през 2024 г. Но интегрирането на опустошената от война Украйна в ЕС може да доведе до огромни разходи за сегашните държави членки.

Дори сред най-близките поддръжници на Украйна, Полша и балтийските страни, изглежда настроенията се охлаждат. Те биха могли да се превърнат от нетни получатели на средства в нетни платци в бюджета на блока. Зад кулисите служители на ЕС се опитват да потушат опасенията: преговорите може да започнат, но присъединяването може да се случи след години, дори след десетилетия.

И шестте държави от Западните Балкани, които все още чакат членство в ЕС, биха искали да последват стъпките на регионалния пионер Хърватия и да се присъединят към блока. Някои от тях са чакали 20 години и сега гледат подозрително как кандидатурите на Украйна и Молдова са прокарани напред.

Черна гора, Албания и Република Северна Македония (РСМ) се очаква да получат условни дати за присъединяване, отчасти за смекчаване на нарастващото руско и китайско влияние на Балканите.

За Сърбия и Косово перспективите за присъединяване изглеждат по-малко ясни, като постоянните борби между двете страни спъват напредъка им.

Босна и Херцеговина се бори да се отърси от статута на нефункционираща държава. Най-голямата пречка тук е конфликтът между босненските сърби и други етнически групи, подхранван от Русия.

Вътрешните проблеми на ЕС

Междувременно ЕС трябва да наблегне на вътрешната работа. Необходими са промени в процесите на вземане на решения и финансиране. Френският президент Еманюел Макрон отдавна твърди, че само един независим, икономически силен Европейски съюз може да приеме нови членове. Правителството на Германия предложи решенията да се вземат с мнозинство, а не с единодушие, изискване, което често е причина за сериозни забавяния.

Дипломати от ЕС казват, че не е ясно дали ще бъдат приложени някакви промени през 2024 г. Премахването на единодушието ще изисква единодушно решение предварително. През последните години обаче ЕС не успя да осигури съгласието на две страни - Унгария и Полша, които често използват ветото си.

Наказателните мерки за справяне с отстъплението от върховенството на закона в държавите членки изглежда са имали слаб ефект. Все по-опозиционно настроеният Виктор Орбан ще остане министър-председател на Унгария през 2024 г. В Полша , от друга страна, бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск спечели изборите.

Приет от държавите членки през 2007 г., Лисабонският договор продължава да определя правилата на блока. През 2024 г. ще очакваме повече дискусии за това дали тези правила все още са подходящи.

Доналд Тръмп

В зависимост отчасти от резултата от поредицата текущи съдебни дела, потенциалното завръщане на републиканеца Доналд Тръмп в Белия дом би причинило сериозно главоболие за ЕС и за много членове на НАТО. ЕС може да загуби САЩ като най-близък съюзник в търговията, подкрепящ Украйна и възпиращ Русия.

Германо-американската търговска камара се тревожи, че преизбраният Тръмп ще наложи наказателни мита върху търговията с членовете на ЕС. В замяна блокът ще трябва да увеличи митата и данъците. Обемът на търговията вероятно ще спадне и икономическият растеж ще бъде ограничен.

Избори за Европейски парламент

През юни избирателите в целия ЕС ще се отправят към урните, за да изберат нов Европейски парламент (ЕП). Последния път, когато имаха тази възможност, се явиха само около половината от имащите право на глас. Очаква се дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) отново да излезе като най-голямата група в Европарламента. Крайнодесните също се очаква да привлекат достатъчно избиратели.

Според проучване на общественото мнение на Евробарометър най-големият проблем за избирателите е тяхното индивидуално икономическо състояние и стандартът им на живот. Украйна, миграцията и разширяването на ЕС са теми, които попадат много по-надолу в списъка, когато става въпрос за избирателите.