Бъдещето на двигателите с вътрешно горене се превръща във френско-германска война, пише европейското издание на “Политико”. Алианс от страни, приятелски настроени към автомобилите, воден от Германия, в понеделник се противопостави срещу законодателството на ЕС, което би изпратило колите с такъв двигател на бунището като част от усилията за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта.

След среща в Страсбург министрите на транспорта от Чехия, Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария и Словакия заявиха, че правилата, прекратяващи продажбата на нови автомобили и микробуси с двигатели с вътрешно горене до 2035 г., вече приети от ЕП, се нуждаят от промени.

“Няма предложение, което да отговаря на нашите очаквания, и затова все още не сме постигнали целта си”, заяви германският министър на транспорта Фолкер Висинг след срещата.

От друга страна, Франция планира да се противопостави на новия европейски алианс. Париж и Мадрид сигнализираха, че ще застанат зад плана на ЕС за нулеви емисии до 2035 г.

“Готови сме да се борим за това, защото отлагането е екологична грешка, и също така смятам, че е икономическа грешка”, заяви френският министър на икономиката Бруно льо Мер.

На другия полюс Германия заедно със съюзниците си Италия, Полша, България и Чехия настоява за вратичка, за да може колите да се движат с електронни горива - синтетична и малко по-екологична алтернатива на изкопаемите, която да се използва в конвенционалните двигатели с вътрешно горене, отбелязва “Политико”. Според изданието заедно тези държави имат достатъчно тежест, за да наложат вето на законодателството.

Според различни източници ЕК е била готова да предложи правна декларация, с която необвързващите формулировки в договорения текст за стандартите за CO2 за леки и лекотоварни автомобили до 2035 г. да се превърнат във вратичка за електронните горива.

Това обаче не се хареса на Берлин, където подкрепящата автомобилите Свободна демократическа партия контролира транспортното министерство.

Германската политическата формация смята, че е засегнала силен политически проблем, като се възползва от страховете, свързани с промяната, която ще съпътства прехода към електрически превозни средства. Тя се очаква да бъде смъртоносна за стотици компании, специализирани в производството на компоненти за двигатели с вътрешно горене, които нямат място в света на превозните електрически средства.

Франция обаче не е заинтересована да промени мярката, договорена в резултат на почти две години тежки преговори, финализирана е от страните от ЕС по време на френското председателство на Европейския съвет миналата година и се нуждае само от официално одобрение от министрите, за да се превърне в закон.

“Не можем да кажем, че има извънредна ситуация в областта на климата – какъвто е случаят, който всички знаем в нашите градове, в нашите метрополиси, които все още са твърде замърсени, – и след това да се оттеглим от целта за преминаване към електрически превозни средства”, обяви Бруно льо Мер по повод усилията за спиране на плана. Той поиска европейските производители на автомобили бързо да преминат към електрически превозни средства и подкрепи усилията на ЕС да налее милиарди в създаването на собствена индустрия за батерийни клетки.

Освен Франция другите държави, които подкрепят целта за “чисти” автомобили до 2035 г., са Испания, Белгия, Швеция, Дания, Ирландия и Нидерландия.

Спорът подкопава претенциите на Европа да бъде глобален лидер в намаляването на емисиите на парникови газове и също така рискува да прерасне в по-широки дебати за баланса на силите в континенталната политика, пише “Политико”.

ЕП: България да намали емисиите с 10% до 2030 г.

България трябва да намали с 10% емисиите си до 2030 г., обяви Европейският парламент. Мярката ще важи за всички страни членки, но ще бъде с различен процент за всяка държава.

Преразглеждането на регламента увеличава целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. за целия ЕС от 30% на 40% в сравнение с нивата от 2005 г. За първи път всички страни от ЕС трябва да намалят своите емисии с между 10 и 50%. Целите за 2030 г. за всяка държава членка се основават на техния БВП на глава от населението и ефективността на разходите. Страните трябва да гарантират, че не надвишават своите годишни квоти за парникови газове.

Също така ЕП обяви, че от 2028 г. всички нови сгради в блока следва да бъдат с нулеви емисии. Те трябва да бъдат оборудвани със соларни технологии, когато това е технически подходящо и икономически осъществимо.