Късно в петък вечерта няколко руски бързи самолета навлизат във въздушното пространство на една от граничните държави на НАТО с изключени транспондери. Вместо да летят успоредно на границата и след това да се оттеглят, както обикновено правят, този път те правят рязък завой навътре в сушата, като изглежда, че се насочват към военен обект, пише The Times.

Главнокомандващият въоръжените сили на държавата-членка на НАТО има едва минута, за да вземе най-важното решение в живота си: дали да ги изведе с прехващачи, както обикновено, или да издаде заповед да бъдат свалени.

Това е основният спор в рамките на алианса след серия от силно провокативни руски въздушни операции над територията на НАТО, включително нахлуването на около 20 дрона в Полша и на три изтребителя МиГ-31 в естонското въздушно пространство.

Дебатът беше подхранен от коментар на президента Тръмп, който във вторник беше попитан дали смята, че НАТО трябва да използва сила в отговор. "Да, смятам", отговори той.

Дилемата не е съвсем нова. През по-голямата част от последното десетилетие руски военни самолети "бръмчат" около източния фланг на НАТО на всеки няколко дни, само за да бъдат отблъснати от самолети за бързо реагиране.

През последните две седмици обаче тези акробатични маневри придобиха различен мащаб, характер и интензивност, особено ако дроновете, които парализираха въздушния трафик над Копенхаген и Осло, бъдат окончателно приписани на Кремъл. В сряда бе съобщено, че летището в Олборг, Дания, е затворено поради дронове във въздушното му пространство.

Десетки полети бяха пренасочени или отменени на летището в Копенхаген, след като два или три големи неидентифицирани дрона бяха забелязани във въздушното му пространство.

Изданието пише още, че официалната позиция на НАТО по този въпрос е умишлено неясна, съгласно принцип, известен като стратегическа двусмисленост.

Има конкретни указания кога, къде и как да се реагира на нахлуващите руски самолети или дронове – включително условията, при които те могат да бъдат свалени от небето – но те се пазят в строга тайна. Тази неяснота до голяма степен има за цел да попречи на режима на Путин да се възползва от правилата за водене на бойни действия.

Марк Рюте, генералният секретар на алианса, заяви, че всяко решение ще се основава на редица подробности от наличната разузнавателна информация, като "намерение, въоръжение и потенциален риск за съюзническите сили, цивилни лица или инфраструктура".

Много военни лидери твърдят, че алиансът трябва да запази хладнокръвие и да се въздържа от безразсъдно преследване на Русия по "стълбицата на ескалацията". 

Борис Писториус, германският министър на отбраната, заяви, че не вижда причина да се "хване на въдицата" на провокациите на президента Путин и призова НАТО да действа "трезво, предпазливо, без алармизъм, но и решително".

"Нашите пилоти на изтребители разполагат с цял набор от мерки, към които могат да прибегнат. Те се държат с максимален професионализъм, но не се поддават на провокации. Те знаят какво правят и какво могат да направят", заяви Писториус след среща с Пал Йонсон, своя шведски колега.

Германия многократно е засичала подозрителна дейност на дронове над военни бази и други чувствителни обекти, включително товарния кораб в канала Кил, който изглежда е изстрелял дрон, за да наблюдава близък германски военен кораб.

От четвъртък германските въоръжени сили ще проведат учение, симулиращо вражеска атака срещу Хамбург, включително смущения от дронове и „инцидент с много жертви“ в важна военна корабостроителница.

В изказване на конференцията по сигурността в Хелзинки през уикенда генерал Яне Яакола, началник на финландските въоръжени сили, също отправи предупреждение срещу безразборното сваляне на руски самолети.

„Трябва да се реагира в зависимост от нивото на заплахата и от това как се възприема нарушението, на какво ниво“, каза той. „Така пилотите действат съответно. Те са професионалисти и ще действат професионално във [всяка] ситуация. И това не означава, че не правят нищо.“

Според Габриелюс Ландсбергис, бивш външен министър на Литва, истинската опасност се крие в неспособността да се начертае ясна червена линия: „Все още се мъчим да реагираме на набези, които дори не биха се случили, ако бяхме готови да направим необходимото, за да ги възпрем. Вместо да се питаме дали рискуваме да започнем Трета световна война, въпросът е: ще рискуваме ли да я спрем?“

Ландсбергис изтъкна, че трябва да се каже на Москва, че всякакви по-нататъшни нарушения с дронове ще бъдат наказани с удари с крилати ракети по местата, от които са изстреляни дроновете.

Малко лидери на НАТО са готови да стигнат толкова далеч в момента. Полша обаче е посочила, че е готова да сваля всеки руски военен самолет, който навлезе в нейното въздушно пространство. Швеция е предложила да обмисли да направи същото.

Литовският парламент току-що даде правомощия на въоръжените сили да атакуват чуждестранни дронове, които навлизат в забранени или ограничени зони в мирно време. Дания и Естония обмислят подобно законодателство.

Кабинетът на президента Зеленски също е изготвил законопроект, който ще позволи разполагането на до хиляда украински войници в Полша за съвместни учения и обучение по противовъздушна отбрана срещу руски дронове.

Има и други начини да се изпрати предупреждение. Подполковник Кристоф Кюн, началник на щаба на центъра за киберзащита на НАТО в Естония, заяви, че вече съществува механизъм, чрез който съюзните държави могат тайно да провеждат „превантивни“ кибератаки срещу руски цели.

„НАТО може да вдигне ръка и да каже: „Ей, бихме искали да се направи нещо там“. И тогава една страна може да вдигне ръка и да каже: „Да, ще се погрижим за това. Не питайте как ще го направим“, каза Кюн. "Личното ми мнение е, че вече сме във война. Става въпрос за фалшива информация. Става въпрос за прекъсване на критичната инфраструктура. Става въпрос за тестване на готовността ни да отвърнем на удара.“

В краткосрочен план този по-малко театрален вариант може да се окаже по-привлекателен от свалянето на руски самолети. Трудно е да си представим, че някоя от страните членки на НАТО ще предприеме такава стъпка едностранно, освен ако не е сигурна в недвусмислената политическа и военна подкрепа от останалите членове на алианса, и по-специално от Съединените щати.

Държавите от първата линия са забелязали как Тръмп се измъкна, когато беше попитан дали Америка ще подкрепи такава мярка със собствените си въоръжени сили.

Друга трудност е, че не всички държави от НАТО, които са обект на тези провокации, разполагат с всички необходими средства, за да свалят дронове и военни самолети сами, а някои разчитат до голяма степен на самолети или противовъздушни батареи на съюзниците си.

Военните анализатори в Естония, например, твърдят, че страната в момента зависи в голяма степен от F-35 и ракетна система земя-въздух SAMP/T, разположена от Италия, която има склонност да подхожда предпазливо към тези въпроси.