Неспиращи двустранни проблеми на Балканите констатира Европейската комисия в ежегодния си доклад за разширяването на ЕС и напредъка, постигнат от кандидатките за членство. Най-значимо е раздвижването за Босна и Херцеговина, която съвсем скоро може да получи статут на кандидатка за членство. “Западните Балкани принадлежат към нашето семейство”, заяви шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. За да може балканската държава действително да получи статут на кандидатка, 27-те членки трябва единодушно да одобрят тази стъпка. През юни по препоръка на ЕК държавите официално се съгласиха Украйна и Молдова да получат статут на кандидати за присъединяване. Въпреки това преговорите ще започнат едва след като бъдат изпълнени условията за реформи.

В доклада за разширяването се разглежда напредъкът по пътя към ЕС на всички страни от Западните Балкани и на Турция. За Северна Македония изрично се подчертава, че трябва да изпълнява добросъвестно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България. Промените в конституцията трябва да се извършат приоритетно. Критики има срещу работата на парламента. Трябва да се подобри и прилагането на законите относно езика на омразата. Според доклада изборното законодателство следва да бъде цялостно преразгледано. По повечето раздели, сред които съдебна система, борба с корупцията и икономически критерии, се отбелязва, че Северна Македония е или “умерено подготвена”, или бележи “известен напредък”.

Очаквано докладът скара местните партии. Според опозиционната ВМРО-ДПМНЕ страната не отбелязва по-добър резултат в сравнение с предишните години в нито една сфера. “И докато всички поздравяват положителния доклад, само ВМРО-ДПМНЕ, като доказана антиевропейска партия, разпространява лъжи и изопачава съдържанието му”, отговориха от управляващата СДСМ.

За Албания ЕК отчита, че бележи траен напредък към ЕС и показва решимост да подобри върховенството на закона, да се бори с корупцията и организираната престъпност. Нужни са още усилия в областта на законността, свободата на изразяване, борбата с корупцията и свободата на медиите.

Сърбия трябва приоритетно да създаде правителство, твърдо ангажирано със стратегическата посока и пътя на реформите на ЕС, се посочва в доклада. Изрично се подчертава, че страната отстъпва от съобразяването на външната си политика с тази на блока. Докладът е категоричен, че Белград трябва да се присъедини към наложените от ЕС санкции на Русия.

Други важни проблеми включват медиите, които са почти изцяло под контрола на сръбските власти,

свободата на събранията, справянето с военни престъпления и спазването на правата на човека по отношение на малцинства. Другата основна пречка пред присъединяването на Сърбия към ЕС е нейният отказ да признае независимостта на Косово.

За съседно Косово ЕК отчита, че в последната година се наблюдава политическа стабилност и страната прави усилия в областите на върховенството на закона и борбата с корупцията. Брюксел очаква по-бързи постижения по реформите и потвърждава препоръката си от 2018 г. за отпадане на визите за ЕС.

Заради заплахите ѝ към Гърция най-остър е докладът за Турция. В него се казва, че страната трябва да уважава суверенитета и териториалната цялост на страните от ЕС, да работи за регионална стабилност, да поддържа добросъседски отношения. Брюксел определя отношенията с Турция като сложни и отбелязва отстъпление от пътя към ЕС и вече предприети реформи в областта на върховенството на правото, независимостта на правосъдието и основните свободи. Преговорите са в застой, обобщи еврокомисарят по разширяването Оливер Верхеи. По неговите думи турската външна политика не съвпада с европейските цели.

Критики има и срещу Черна гора. Политическата нестабилност, сменящите се правителства и напрежението в управляващото мнозинство, протакането на процеса на вземане на решения и прилагането на реформите са се отразили на правилното функциониране на черногорските институции е едно от заключенията на ЕК.