Европейската комисия предложи пакет от помощи в размер на 750 милиарда евро (821 милиарда долара), за да подпомогне икономическото възстановяване на Европа заради последствията от пандемията на коронавируса.

Според проектния документ на възстановителния фонд, България може да получи до 12 млрд. евро. От тях 9,2 млрд. са предвидени под формата на грантове, а 3,1 млрд - под формата на заем. За да бъдат отпуснати средства, България трябва да изготви и представи проекти, които да бъдат целево финансирани. 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лийен каза в изявление: „Планът за възстановяване превръща огромното предизвикателство, пред което сме изправени, във възможност - не само чрез подкрепа за възстановяване, но и чрез инвестиране в нашето бъдеще: Европейската Зелена сделка и цифровизацията ще стимулират работните места и ще създадат растеж, устойчиво развитие на нашите общества и ще допринесат за околна среда".

"Това е моментът на Европа. Нашата готовност да действаме трябва да отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени всички. Ние предоставяме амбициозен отговор", се казва още в изявленияето. 

Еврокомисарят по икономиката на ЕС Паоло Гентилони по-рано потвърди финансовите стойности, като написа в Twitter: „Европейски повратен момент за изправяне пред безпрецедентна криза“. 

Пакетът се състои от 500 милиарда евро безвъзмездни помощи и още 250 милиарда евро за заеми. Такъв пакет от помощи изисква всички 27 държави-членки да гласуват "за" плана, така че той да влезе в сила. 

Този възстановителен пакет и стратегия идват в момент, в който 27-членният блок е изправен пред най-дълбоката рецесия в целия ЕС от създаването му през 1993 г. Почти всички държави-членки са нарушили ограниченията на ЕС за дефицит, тъй като са се втурнали да разходват средства за подкрепа на системите за здравеопазване, бизнес и заетост.

Планът ще накара ЕС да заеме пари на финансовите пазари, които да бъдат разпределени в индустриите и страните, силно засегнати от пандемията в по-голямата си част под формата на безвъзмездни средства.

Не всички държави-членки са съгласни с такъв подход. Австрия, Дания, Холандия и Швеция - известни като "пестеливата четворка" - протестираха срещу това предложение, заявявайки, че вместо това помощта трябва да бъде под формата на заеми с ниска лихва.

Те заявиха, че не биха се съгласили на национализиране на дълга или на увеличение на бюджета на ЕС. Новият бюджетен период започва на 1 януари 2021 г.