Статия, която се възмущава на отношението към българите в РСМ се появи в македонското издание "Трибуна". Тя е написана от журналистът Ефтим Симеонов. Ето какво гласи текстът:

"Преди малко повече от месец в любимия ни телевизионен канал – Алфа, се появи репортаж със заглавие:"Мърсески: „Аз съм българин от Македония и като родом от Прилеп, регистрирах Дружеството на българите „Юг“ в гр. Прилеп“. Представете си, новината по националната телевизия беше, че има българин в Прилеп и регистрира сдружение с типично фашистко име - Юг. Мисля, че град Прилеп може свободно да празнува 24 декември, деня на обявяването на новините на нашата "любима" телевизия Алфа, като българско издание.

Да оставим шегата настрана, но тази статия е точен индикатор какво преживяват и какво е отношението към българите в РСМ. Някой е българин в Македония и това явно е повод за национален телевизионен репортаж. Повод да се тормози мъжът, да се искат показания от него, а накрая докладът завършва с публично обявяване на адреса на сдружението и споменаване, че родителите му живеят там. Интересни данни. Каква беше целта на това, Алфа ТВ? Да знае къде да почукат на Зоран и той да свърши като Християн Пендиков?

Да сте видели някъде новина, че някой бил сърбин от Куманово или Скопие, или някое друго място в Македония? Не, нито ще видите, нито адресът на родителите му ще бъде публично обявен по телевизията.
Да не говорим за реакциите в коментарите на поста в социалните мрежи. Толкова много гадости, злоба и обиди само защото Зоран се чувстваше българин. И точно това редовно преживяват българите в Македония. Публично засрамване, обиди и социална изолация. Всички останали българи в Македония, които досега не се свенят да заявяват публично, че се чувстват българи, са обект на публикуване на техните профили, номера, адреси и лични данни в социалните мрежи, където са обект на нападки и клевети. Затова повечето от тях крият българското си чувство.
Някои ще кажат, че това са провокатори, членуващи във „фашистки клубове“, но голяма част от споделящите не членуват в никакви сдружения. Покрай Зоран, който ни виновен, ни длъжен го мъкнат по медиите, какво точно сгрешиха членовете на сдружение „Шемето“ от Струшко? Единствените представители на македонските българи, които ден след това успяха да оставят цветя на гроба на Гоце Делчев, преживяха оповестяване на имената и личните им данни като адрес и ЕГН. И то публикувано чрез регистрационните документи на сдружението, които в една нормална държава биха били основата на службите да се занимават с този казус. Какъв е техният грях?

Че са били на гроба на Гоце или че са кръстили клуба на родния квартал на Яне Сандански? Все пак това е твърдението, което се появи заедно с техните данни във всички портали у нас, а то е, че са албанци, които за пари и паспорти са записвани като българи. Да речем, че е крайно долно и непрофесионално да напише нещо такова журналист, но има ли някой от тях поне малко срам да се подиграва и да очерня хората така? И отново, както в случая със Зоран от Прилеп, целта на тези съобщения е изключително да се очернят българите в Македония и да се представят като шепа наемници, корумпирани личности с нисък морал, а чрез публикуването на техните данни да се създаде безпокойство и чувство на несигурност сред тях.
Ако тези хора трябва да започнат да се разхождат с очи зад тила и да четат всякакви глупости за себе си, какво ще кажете само за тези, които са малко по-шумни или не дай си боже някои от клубовете със "противоречиви имена"? Изобщо не е нужно да си представяме, виждаме го в случая с нападението над секретаря на българския клуб в Охрид.
Освен тежките наранявания, от които ще се възстановява с месеци, както физически, така и психически, още по-големи са нараняванията, нанесени на доброто му име и чест. Още в първия ден след атентата всички медии в Македония без изключение започнаха да се разфокусират от инцидента и от самото нападение и започнаха нещо, което приличаше на координирана кампания за очерняне на личността на Пендиков. Така Християн стана наркодилър в македонските медии и беше наречен "Ескобар младши", защото промени показанията си и след това се превърна в обикновен наркоман, който дължеше пари и беше
бит за това. Освен това тук бяха подредени редица други предполагаеми причини, поради които е бил нападнат и атаката беше скрито оправдана като нещо, което той самият заслужаваше. Ако някой беше чел македонските медии от "сериозните" до таблоидите, едва ли не щеше да се окаже, че Християн сам е залитнал покрай объркана сделка с наркотици и жалко, че това се е случило с него.

Най-трагичното е, че в разпространяването на подобни слухове участваха редица политици и служители, които без изключение медиите публикуваха като абсолютна истина. А сега си представете какво е да си българин в Македония, когато някой може да те пребие почти до смърт, няма да получиш подходяща грижа и цялата държавна машина от службите за сигурност до пресата ще се опитва да те очерни и разпространява лъжи и слухове за ти като абсолютни истини? Вместо да се съсредоточим върху нападателите, кои са те, откъде имат такава омраза, дали атаката е поръчана и как да предотвратим бъдещи подобни атаки, получихме изключително т.нар. „Обвиняване на жертвата“ – обвиняване на жертвата.
И разбира се, за да не останат тези атаки се погрижиха "добрите българи", които оспориха българското му съзнание, като публикуваха снимки и видеозаписи, направени от секретаря на клуб "Цар Борис III" на 15-16 години. В задачата си да "спасят войника на правителството на СДСМ" тяхната още по-странна версия за събитието е, че руски агенти от двете страни и ДПМНЕ чрез свой член са организирали атентат, при който е убит професионален българин и че всъщност София е виновна за това организирано събитие. В тази версия на събитията македонските власти и общество са без вина. За всичко са виновни българите по инструкции от Москва.
Мога само да си представя какво трябва да е за Крисчън и семейството му да четат всички тези глупости. В цялата ситуация е голямо щастие, че имаше толкова силна и решителна реакция от страна на България и българското общество, което не се поддаде на евтините номера на местните тарикати. Не знам какво е дългосрочното решение момчето да се озове в София по начина, по който се озова и в крайна сметка какви са дългосрочните му перспективи, но не мога да си представя какъв ужас биха изпитали Християн и семейството му да минат, ако бяха останали в Охрид или Скопие.

И това не е краят на хулите и медийните атаки срещу момчето. Сега най-горещата история е, че се е сдобил с апартамент в София. Поне да му дадат апартамент за неволите. Безсрамниците Сърджан Иванович и Любиша Николовски от "Слободен печат" стигнаха дотам да се подиграват, че да си българин е "доходоносна професия", защото ще ядеш малко побой и ще вземеш апартамент, пари и сигурност в София. Много остроумно трябва да призная и преди всичко професионално от "сериозните журналисти", които когато става въпрос за българите, те нямат етична дилема с публикуването на слухове като истина. Защото ако си бяха вършили журналистическата работа, щяха да разберат, че той не е получил нещо, което друг човек в подобна ситуация не би получил - държавен апартамент, който да ползва, докато е на амбулаторно лечение и охрана заради мн. заплахи за живота му. Ако бях зъл, бих казал, че истината и фактите никога не са спирали македонците да прокарват собствената си история.

И така, дами и господа, работи пропагандата срещу българите в Македония. С изключение на няколко инцидента, българите не трябва да се страхуват много за физическата си безопасност (въпреки че напоследък това се промени). Но те могат да разчитат на социално изключване и постоянно хулене. Може и да не ти отнемат живота за това, че си българин, но със сигурност ще убият репутацията ти за това. Ще те направят ренегат, предател, педофил, наркоман, дилър, наемник, шпионин и т.н. и никой няма да си понесе последствията за това. Ако, не дай си Боже, се опитате да поискате защита от институциите, в най-добрия случай ще бъдете игнорирани, а в най-лошото за теб ще е "кадията те съди, кадията те съди". И така продължава повече от век. Понякога по-яростно, понякога по-спокойно, но винаги можехме да гарантираме, че ще бъдем нападнати и всички най-долни епитети ще бъдат запазени за нас. Но и на това ще му дойде краят. Ние ще издържим и ще се сбъдне желанието на едно бито заради българщината си момче, че ще дойде ден да кажем, че сме българи от Македония и нищо няма да стане."