Северна Корея е по-цветна и по-жива отколкото преди 6 години, категоричен е кметът на район Тракия Костадин Димитров, който се завърна от световното първенство по таекуон-до в Пхенян. Там нашите грабнаха общо 9 медала – 2 златни, 2 сребърни и 5 бронзови, което нареди страната ни на престижното 4-то място в отборното класиране. А Костадин Димитров, който е вицепрезидент на родната федерация и председател на пловдивския АСТК Тракия, получи много високо отличие – инструкторски медал и грамота за изключителен принос към Международната федерация по таекуон-до.
Отношението към българската делегация в Пхенян е било изключително приветливо. България е с голям авторитет в този спорт, чиято родина е именно азиатската страна. Севернокорейски инструктори от години водят подготовката на националния ни отбор, а президентът на българската федерация Марио Богданов е вицепрезидент на Международната и европейската централа и има основна роля в преговорите за предстоящото премане на този спорт в олимпийското семейство. Доказателство за силните позиции на страната ни са домакинствата ни на световни и европейски първенства. Припомняме, че преди две години повдивската зала Колодрума прие шампионата на планетата.
Костадин Димитров бе на световно в Северна Корея и преди 6 години, и по думите му развитието на страната е очевидно. През 2011 г. всичко ми се стори черно-бяло, но сега далеч не беше така. Има много цветни сгради, много велоалеи, електровелосипеди, спортни площадки. Хората са облечени еднообразно, но са приветливи, спокойни и водят нормалния си живот. Задръствания няма, тъй като улиците са много широки. Автомобилите са в добро състояние. На много места има кафенета и малки магазини. Усеща се култ към личността – винаги когато се спомене името на първия човек, има ръкопляскания, носят се значки с неговия лик. Иначе не се чувства никакво напрежение, по нищо не си личи, че страната е в конфликт със западните сили, разказва Димитров.
Самата зала, в която се провел шампионатът е била реновирана. Тя е за около 3000 човека и е разположена на специалната улица на спорта, пълна със спортни съоръжения и зали. Това е нещо като национална спортна база, в която националните отбори водят подготовката си. Иначе спортът е на огромна почит в Пхенян. Хората тренират масово – спортните площадки в парковете са пълни, дори в 6.30 сутринта. Играят волейбол, баскетбол, футбол. Летището е ново, но ни проверяваха всички книги, които носим – да не е някаква пропаганда, разказва кметът на Тракия.
Освен, че обичат спорта, севернокорейците си падат и по добрата кухня. И умеят да я приготвят. Масите в ресторанта, в който се хранили шефове, треньори и състезатели, например били с вградени барбекюта с дървени въглища. Те се запалват, имат специален вентилатор и клиентът сам си пече мръвките, пояснява Костадин Димитров. На специална вечеря в техния Дворец на културата масите били отрупани с пищни ястия за всички гости на световното първенство.
Севернокорейската кухня не е много по-различна от българската и родните спортисти, треньори и шефове не са имали проблеми с изхранването. Имат традиционното кисело зеле с червен пипер, всички видове меса и морска риба, гъби. Месото е нарязано на ивици, овкусено, готово да бъде сложено на барбекюто пред теб. Сред по-екзотичните продукти са ракията им, която е 20-градусова, но има специални селекции със змия в бутилката, която след това се консумира за мезе. Другото, което ме впечатли бе, че оризът се сервира след основното ястие,, продължава интересния си разказ Костадин Димитров.
Хотелът, в който била настанена българската делегация представлявал две тела от по 40 етажа с въртящи ресторанти на последните нива. Преди 6 годни беше трудно да се свържем с България по телефона, но сега този проблем го нямаше, завършва главният треньор на АСТК Тракия.






Още от категорията
Виж всички
Борецът Шамил Мамедов ще се състезвава за България
Новият басейн „Младост" с отличие „Сграда на годината"
Три жалби срещу новия шеф на щангите Асен Златев
Акценти
Виж всички
50 срещу 4000: Когато каузата я няма, улицата остава празна
Почина големият пловдивски архитект Иван Делчев - Чудото