В изключителен мач волейболните националки разгромихме Канада с 3:0 (26:24, 25:22, 25:21). След като в пет гейма от първите два двубоя срещу САЩ и Япония водихме и не спечелихме нито един, сега стана обратното. В името на характера и каляването на стоманата нашите изоставаха във всяка част срещу „кленовите листа“. И всеки път обърнаха. Спечелихме втора победа в Лигата на нациите през годината след 3:2 над Нидерландия в Анкара в началото на месеца.

Първият гейм беше въпрос на характер. Съперниците започнаха с размяна на точки, като единствено при 3:2 водеха канадките. Като и в предишните мачове срещу САЩ и Япония нашите натиснаха педалите и започнаха да бележат точка за точка до 8:4. И отново старата слабост – отпускане, грешки и изравняване. Геймът продължи с надлъгване, в което постоянно водихме с две точки, но не можехме да задържим аванса или да го увеличим. За ужас Канада ни обърна с 23:22 и поведе за едва втори път. Стигна се и до първият геймбол за съперника. В този момент „стоманата се беше калила“. И след пет пропуснати във Филипините досега гейма, нашите направиха всичко перфектно за първия успех в азиатската страна 26:24. Най-важното бе, че повярвахме, че не се сриваме в края и можем да се изправим за най-важните точки.

Ако си мислите, че драмата не е била достатъчна досега, дойде и вторият гейм. „Кленовите листа“ да стартират с две последователни точки втория гейм. Набрали самочувствие, нашите изравниха – 2:2. За първи път поведохме в частта с 5:3, но съперникът също се разигра и резултатът стана 5:5. По всичко личеше, че мачът ще бъде все така оспорван. Започна размяна на успешни атаки от двете страни на мрежата. Тя продължи до 8:8, когато съперникът направи четири поредни точки, три от които бяха асове – 12:8. Треньорът Лоренцо Мичели реагира с прекъсване и серията спря. Дойде наш ред да стопяваме разлика и благодарение на единична блокада на Нася Димитрова резултатът стана 11:13. При две точки пасив заиграхме по-уверено. Нов блок на Димитров скъси разликата на канадките на точка – 13:14. За съжаление и канадките се активизираха и добавиха четири поредни точки в актива си, с което резултатът стана плашещ – 13:18. Зрителите в залата помислиха, че сме се предали в гейма. Но не такава беше волята на българките. В трудната ситуация ние започнахме да стопяваме пасива, който бе твърде голям, но… при 3 точки се виждаше светлина в тунела. Добра защита и последвала атака на Мира Тодорова направиха резултата 18:20. Мирослава Паскова също не позволи на канадките да се откъснат – 19:21. А Нася Димитрова съвсем върна усмивките в отбора с техничен лек удар за 20:21. Ситуацията вече изглеждаше коренно различна. И отново отлична Димитрова – първо блок, после успешна атака. Равенството бе факт 21:21. Всичко започваше от начало. Двата отбора размениха по една точка, а напрежението личеше в лагерите, но видимо повече при „кленовите листа“. И България удари мощно – 24:22. Силвана Чаушева с мощна атака реши гейма за нас – 25:22. Вътрешният страх, който ни сковаваше в първите две срещи, изчезна като дим.

В третата част трябваше да покажем, че сме научили уроците си и че младият ни отбор набира все по-висока скорост. Като че ли ни хареса да изоставаме в резултата и позволихме на Канада да поведе с 3:0. Съперникът продължи да държи трите точки аванс до 7:4. Нашите дебнеха момента и той дойде с ас на Мария Йорданова. С него намалихме до 6:7. Геймът започна да се движи по-приемливо с пасив от две точки. Равенството дойде при 10:10 с ас на Паскова. За първи път поведохме в гейма при 13:12. Започна размяна на точки и равенства, в които водачеството се сменяше често. България счупи статуквото с фантастична в отбрана Жана Тодорова, която имаше огромен принос за успешните ни атака и 19:16. Този път беше наш ред да държим аванс от три точки. Допуснахме обаче „кленовите листа“ да ни застигнат до 20:19 – този мач просто беше драма и публиката заслужаваше такъв развой. Отново поведохме с три точки при 22:19. Задържахме ги с 23:20, също и при 24:21. И край – Мирослава Паскова заби финалната 25-а точка!

Битката за оставане в Лигата на нациите вече става по-приятна! Утре също от 6 ч играем последния си мач във Филипините срещу Белгия. След това националките се прибират в България и ще се готвят за последния турнир в София.