Едва ли има по-подходящ събеседник от Анка Узунова, когато говорим за европейско първенство по волейбол и то в България. Шампионатът на Стария континент започва в сряда, 18 август с двубоя България – Гърция в пловдивската зала „Колодрума“.

Преди 40 години, на 27 септември Узунова и съотборничките й стъпват на европейския връх, побеждавайки на финала великия тим на СССР, воден от Николай Карпол с 3:0. Година по-рано тимът, воден от Васил Симов, взима бронз на олимпийските игри в Москва. В селекцията ни личат още имената на Цветана Божурина, Таня Гогова, Галина Станчева, Верка Стоянова, Мая Стоева, Румяна Каишева и Мила Кьосева.

Узунова играе за националния тим от 1974 до 1983 г. За съотборничките й е „Батко“ заради атлетичните забивки и мъжкарския начин, по който решава проблемите в тима.

Състезава се за Марица (Пд). От 1981 до 1993 г. играе в Италия. Минава през "Бари", "Новента" (Вичента), "Кампобасо", "Леляно" и "Порденоне". С "Бари" има 2 Купи на Конфедерациите. В "Кампобасо" е известна като „Ана на чудесата“. Била е помощник на Васил Симов в "Бари" и на Стоян Гунчев в национала на България. Два сезона е старши треньор на "Марица".

- Връщате ли често лентата назад, г-жо Узунова?

- Връщам се към спомените, да. Доскоро бяхме и на олимпийска вълна. Няма как.

- Как протече подготовката ви за първенството през 1981 г.?

- Много трудно беше. Бяхме на Белмекен, после и на „Щастливеца“. Но когато дойде успехът всички забравихме за мъките, болките и всички тегоби по време на тренировките. Имаше дни, в които тренирахме по три пъти на ден

Последното занимание започваше в 20:00 ч. и свършваше в 22:00 ч. Тогава нямахме екстри като фитнес. Залагахме на лостове, щанги и медицински топки. По 100 пъти хвърляхме топката от всички зони. Сега условията са съвсем различни.

- Смятаха ли ви фаворит за златото?

- Не, предричаха ни Топ 4. 15 години отборът на СССР бе непобеден. Легендарният Николай Карпол стоеше на 2 метра от рускините, невярвайки, че е загуби от България с 0:3.

- Ще чествате ли през септември юбилея?

- Съмнявам се. Едва ли някой друг освен вас се е сетил. Повечето от отбора са в чужбина, но като си дойдат винаги се събираме. Имаме обща група в социалните мрежи и там споделяме. И по време на олимпиадата беше така – всяка праща снимки, клипове...

- 40 години след вашия подвиг и 20 след последния ни европейски медал – бронз от Варна 2001-ва, какви са очакванията ви?

- Групата е преодолима. Трябва без проблем да сме на първо място в нея. Гледахме ги и полякините, и германките, и нидерландките...Да, силни са, но са напълно преодолими. От години не сме имали толкова добър отбор. Очаквам класиране в Топ 4 от момичетата. Турция може би се откроява. Имат много добър треньор, играят модерен волейбол, но те могат да се пропукат.

- Кои са най-големите ни предимства?

- Отборът ни е уникален. С добър сервис и организация на блок, ще имаме сериозно предимство. Нападателките ниса много солидни. За либерото да не говорим. Обира всичко отзад. Задачата пред разпределителките Лора Китипова и Петя Баракова е да разиграят всички. Единство се притеснявам да не се стегнат от домакинството, но и Елица Василева и всички в отбора са играли къде ли не, в много силни европейски отбори. Смятам, че ще се справят с напрежението. Ние просто ще им стискаме палци и ще ги подкрепяме.

- Значи и треньорът Иван Петков се справя добре...

- Момичетата му имат доверие, играят освободено. Неговата роля за представянето ни е огромна. Видяхме го и на Златната лига в Русе. Тази инерция трябва да се използва. Сега е моментът този отбор да изригне. Иван е събрал наистина най-доброто, каймака... Ще има време отборът да „влезе“ в европейското с мачовете от груповата фаза и дасе подготви максимално за елиминационната фаза. Полуфинал мисля, че е реалистична прогноза.

- Какво ще кажете за други успели българки – тези, които ни донесоха титли и медали от олимпийските игри в Токио?

- Почти не съм се отделяла от телевизора в последно време. Ставах, пях химна, плаках с тях, радвах се ядосвах се. Такъв триумф след дългогодишно затишие! Голяма гордост. Много се радвах на Йосиф Миладинов, който плува на финал и се ядосвах заради ощетения ни щангист Христо Христов. Не знаех изобщо правилата на каратето, но плаках с Ивет Горанова. Жалко, че няма да може да защити златото в Париж. Дано поне бокса не махнат. На каквото взехме титли, все е застрашено. Да се надяваме, че в Париж ще видим и мъже на почетната стълбичка.

- А волейболният ни отбор?

- Защо не! Момичетата ще са в най-хубавата си възраст тогава. Само след 3 години е.

- Каква е тайната на българската жена?

- Тя успява, защото има воля и работи много. Когато се захване с нещо не го оставя, докато не го свърши.