Кубрат Пулев носи този прякор от години. Дълго време боксьорът беше подценяван. Успехите в аматьорския бокс не липсваха, но все нещо не му стигаше, за да стигне до върха.

В края на 2009-а година софиянецът от столичния квартал "Младост 2" подписа професионален договор. Неговият талант беше наблюдаван дълги години от компанията "Зауерланд". Мениджърът на немския боксов гигант Хаген Дьоринг подготвяше умело пътя на Кубрат. За разлика от много други начинаещи професионалисти в тежка категория българинът започна със сериозните изпитания още в първите мачове. По боксовите форуми специалистите се чудеха защо срещу него се хвърлят опитни противници като Гбенга Олокун, Зак Пейдж, Мат Скелтън, Доминик Гуин, Паоло Видос преди още да е изиграл 10 двубоя. Победите следваха една след друга.

В края на 2011-а Кобрата спечели първия си трофей. Проля доста кръв в мача срещу Травис Уолкър заради непрекъснатите удари с глава на американеца. Успехът дойде по точки, а Пулев сложи на пояса интернационалната титла на Международната боксова федерация.

През следващата година Кубрат вдигна още повече нивото. Прибави престижната европейска титла, след като нокаутира Александър Димитренко. Нанесе първа загуба на руския гигант Александър Устинов и се изкачи до първото място в ранглистата на Международната боксова федерация.

Тук започнаха големите игри. В типичния стил Владимир Кличко се опитваше да лавира. Използваше всички позволени и непозволени лостове, за да си осигурява лесни съперници или да получи рекордния хонорар от $17 млн. долара за мача с Александър Поветкин. Въпреки това бюрократите на професионалния бокс не успяха да спрат похода на Пулев. Той получи шанса да се бие с коравия американец Тони Томпсън. Победителят получаваше награда - шанс да се бие с Владимир Кличко. Българинът спечели повече от убедително, но трябваше да почака още година преди да се изправи срещу Кличко.

Владимир се опита отново да лавира. От неговите интервюта стана ясно, че няма уважение към никой друг освен към себе си. В началото на годината той нарече Кобрата "прекалено зелен", за да се бие с него. След като беше принуден да се изправи срещу българина смени плочата. Мина на модерно DVD, от което се понесоха хвалебствия срещу Пулев. Прахът в очите на боксовите фенове се изпари 10 дни преди оригиналната дата на мача между Кобрата и Кличко - 6 септември. Тогава се оказа, че Владимир Кличко има разкъсване на мускул на бицепса. Травмата постави срещата под въпрос. За разлика от много други спортисти, които след подобна контузия показват снимка на въпросната контузия, украинецът остана безмълвен. Така както се направи на луд и за постоянната допинг проверка, която от години избягва. За разлика от Кубрат, който може да бъде проверен 24 часа в денонощието и 365 дни в годината.

Цирковете на Кличко продължиха до последния момент. Украинецът, който налага условията по договорите за всеки свой мач с размаха на азиатски диктатор, отказа да допусне екипа на Кубрат Пулев на официалната пресконференция. Нещо, което е абсолютен прецедент. Един лек поглед в миналото показва, че на медийното събитие преди срещата присъстват мениджърите и треньорите на съперниците. Но не. Това не важеше за Кубрат.

Днес Кобрата ще се качи на ринга в зала "О2 Уърлд". 15 000 фенове на бокса в Хамбург ще видят поредната защита на титлата, която ще направи Владимир Кличко. Той спечели два от поясите през април 2006-а, след като победи Крис Бърд. Две години по-късно прибави към короните на Международната боксова организация и Международната боксова федерация трета - тази на Световната боксова организация. Надви Султан Ибрахимов и се прицели към следващата цел. След успех над англичанина Дейвид Хей за титлата на Световната боксова асоциация през 2011-а Кличко вече имаше цели четири пояса. Липсваше само този на Световния боксов съвет, който беше притежание на брат му Витали./sportal/

 

Неделин Петров