По повод Световния ден за борба със захарния диабет и 100-годишнината от откриването на инсулина най-успешният футболист на България за всички времена Христо Стоичков се срещна с 30 деца и младежи, диагностицирани с диабет Тип 1.

Основна цел на инициативата бе момчетата и момичетата да бъдат мотивирани да се хранят здравословно, да водят активен начин на живот и да получат отличния пример на Стоичков за това как да преследват мечтите си и да растат като активни и качествени членове на обществото ни.

Събитието се проведе в онлайн формат поради пандемията от коронавирус и с оглед спазването на противоепидемичните мерки в страната.

„Не за първи път Ицо подава ръка и е до нас“, сподели д-р Денислава Ангелова, председател на асоциация „Докосни дъгата“, организатори на срещата. „Ще правим нови неща, свързани с децата и младежите. Христо Стоичков е едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случват. Сърцето на Ицо е огромно и благодарността от цялото ни ръководство е огромно.“, допълни тя.

По време на срещата децата чуха много ценни съвети и житейски уроци от Камата, като през цялото време имаха възможност да му задават и въпроси относно книгите „Христо Стоичков. Историята“ и „Историята на Стоичков за деца“. Модерният ляв сподели пред малчуганите интересни факти както за клубната си кариера, така и за миговете, в които е носил фланелката на националния отбор. Разказа за детските си години, за треньорите, идолите, индивидуалните успехи и любовта си към България.

Стоичков отбеляза, че като дете винаги е следвал мечтите си, а неговият характер му давал сили да не се отказва в трудните моменти.

„Искам да покажа на децата от къде съм тръгнал и какви препятствия съм имал. Било ми е много трудно. Родителите знаят преди 1990 година какво беше в България. Трудности преживявахме с цел, за да успеем. На мен ми е било много тежко. Първата като дете беше на 10-12 години. Казаха ми, че няма как да играя футбол и ме изгониха. Оставиха ме извън стадиона. Живеех в Пловдив в квартал „Юрий Гагарин“. Плаках през целия път от „Кършияка“ до нас. Когато се прибрах, баща ми ме попита защо плача. Каза ми, че има и други отбори. Детската ми мечта беше да стана футболист. Най-голямата ми кака беше най-добрата хандбалистка на България. Моето семейство е свързано със спорта и е имало такива преживявания. Следвал съм си мечтата. В завод „Юрий Гагарин“ трябваше да работя, уча, играя. Не се отказах. После отидох в трета дивизия в „Хеброс“. След това в ЦСКА имах препятствия – от футболния съюз и държавата. Но никога не се отказах. Трудно е, но децата трябва да следват мечтите си. Да прочетат и двете книги. Там няма нищо различно от това, което съм. Винаги съм помагал на деца, на приятели, на организации. Когато свършиш със спорта, приятелството остава. През годините не си позволих да си купя приятелство. Можех, но не го желаех. Така ме научи дядо ми, татко ми. Трябва да го доказваш. И се старая всеки ден да го доказвам. На някои съм приятен, на други – не. На тези, на които не съм, не мога да променя мнението. Винаги съм отворен децата да ми задава въпроси. Аз също съм бил малък. Сега към щастлив и горд, че съм в TUDN вече осма година. Никога не съм парадирал, че съм носител на „Златна топка“ и „Златни обувки“. Горд съм, че съм от малка България. Като Любо Ганев, Вальо Йорданов, Стефка Костадинов, Данчо Йовчев. Всички ние се гордеем с нашата родина. Единствената ми мечта, която остана неизпълнена, е, че не играхме на финал на световно първенство. Заслужавахме го, но ни ограбиха!“

Най-успешният футболист на България не пропусна да подчертае и важната роля на семейството и приятелите по пътя към успеха.

„Винаги съм следвал това, което съм искал да постигна в моя живот. Постигнах детските си мечти, но има една несбъдната мечта за мен и моите колеги от 1994 година – да достигнем до финал на световно първенство, защото бяхме ограбени от един френски съдия. Не обичам да казвам думичката „аз“, защото е много неподходяща. Винаги казвам моето семейство, моите приятели, моите съотборници, моите колеги, моите фенове. Без тях няма как да постигнеш нищо в живота. И без родителите си. Горд и щастлив съм, че успях да следвам мечтите си и да ги сбъдна“, сподели Стоичков.

Той пожела на всички деца също да се борят за мечтите си, да не се предават в трудните моменти и обеща, че винаги ще им помага и те могат да разчитат на подкрепата му. „С характер и хъс всичко се постига!“, увери ги той.

В онлайн срещата се включи и спортист номер 1 на България за 2020 година Ивайло Иванов, който е сред лицата на асоциация „Докосни дъгата“, заедно с малкия си син. „Ти знаеш, в спорта е много лесно да паднеш, но още по-лесно е да се изправиш с характер и да продължиш напред. Една загуба не трябва да те спира, а да те мотивира“, обърна се Стоичков към Иванов. „Характер, упоритост и търпение“, допълни  най-добрият български джудист.

Стоичков подари на всички участващи в срещата деца по една златна топка от колекцията на своя бранд.