Пловдивският спорт отново успява да е на много високо ниво и през последните 10 години. TrafficNews реши да стартира рубрика, в която ще Ви представи спортните герои на Пловдив. В "Спортните герои на Пловдив" ще Ви представим спортистите, които прославят Пловдив в България и в чужбина. Както популярни имена, така и спортисти, които тепърва показват сериозни надежди за бъдещето с постиженията си. 

Следващият герой в нашата рубрика е каратистът Валери Димитров. Най-добрият български каратист е 21 пъти европейски шампион пред тази година стана почетен гражданин на Пловдив, а няколко дни по-късно спечели и 21-а си титла на шампионата в Полша. Пловдивчанинът ще стане на 41 е през тази година, но продължава да е сред най-добрите в своя спорт. Той е състезател на пловдивския клуб АСКК "Тракия", а първата му европейска титла е през далечната вече 2001 година. Освен 21 европейски титли в различни категории, Димитров е бил и трикратен световен шампион в категории на WKO. 

- Господин, Димитров какви бяха вашите първи стъпки в каратето?

- Започнах да тренирам през 1995г. при шихан Георги Попов. Той е водил ръкопашен бой в армията, а баща ми е бивш военен и беше чувал за него. Отделно исках да тренирам бойно изкуство, което е с пълен контакт. Клубът АСКК "Тракия" беше доста популярен. 90-те години беше един от пиковете на бойните изкуства. Баща ми ме заведе на първата тренировка. Бил съм само на една тренировка по джудо, но други спортове не съм тренирал освен карате. 

- Какви бяха първите успехи преди титлите при мъжете? 

- Първото ми състезание беше през 1997г. на юноши старша възраст и станах втори. През 1999г. станах първи на юноши и участвах на първите си турнири за мъже в Стара Загора и Пловдив. 

- Кога беше първата европейска титла?

- Испания 2001г. ми беше първата европейска титла. Тогава заедно с Димитър Попов бяхме дебютанти за първи път на Европейско първенство. За мен тогава беше и ново, защото за първи път пътувах със самолет и излизах от страната. Бяхме на 18-19 години. Беше голямо преживяване. В Испания имаше изявение фаворити и никой не е очаквал, че ние ще отидем за първи път и ще станем шампиони. 

- Имате 21 европейски титли в каратето. Те поредни ли са? 

- Не са поредни, имало е години, които не съм участвал заради контузии или съм бил втори. Титлите са в различни категории има и в две в една година. Мога да се сетя за две години, които нямах титли. През 2004г. се възстановявах от контузия и не участвах на състезания, а през 2003г. загубих на финала. 2017-а година на самото състезание получих контузия и тогава станах трети. В другите пъти са се получавали нещата. 

- В началото на април се завърнахте от Полша с нова европейска титла. 

- Там състезанието беше само за мъже и жени. Това го уточнявам, защото преди няколко години ходихме едновременно и юноши и мъже, а последните години сме разделени. Това беше първото нормално състезание след пандемията с публика и официално откриване и без маски и тестове. През 2020г. нямаше състезания, а през миналата година нямаше публика и беше много необичайно. Радвам се, че тази година нещата се върнаха към нормалното. Самото състезание за мен беше тежко, защото не съм от скоро в карате и не знаех много от нещата и от играта. Трудно е и за една година да направиш такива значителни промени, за да ги изненадаш толкова много. Противниците са и доста по-млади и те са в пика на тяхната физическа форма, докато аз съм го минал вече този пик. Опитваме се да компенсирам с различни неща и търся нови идеи. Старая се да не вървя праволинейно. Искам да търся нещо ново. Да, понякога се получава, но понякога не. 

- Как успявате толкова дълго да се задържите в спорта? 

- Смятам, че като се занимаваш с това, което обичаш да правиш и хората около теб те подкрепят се получават нещата. Това важи за всякаква професия. Ако обичаш това, което правиш нищо не ти тежи. Ако си поставяш постоянно големи върхове и това много изтощава и трябва да си последователен и да си поставяш по-малки цели, които да изпълняваш. 

- Станахте почетен гражданин на Пловдив преди няколко дни. Какво беше изживяването? 

- Радваме това, но най-вече ме радва, че това е като признание на карате в Пловдив като цяло и признание на труда на много хора и поколения, с които сме тренирали заедно и без които нямаше да имаме такива резултати. В нашия клуб вече идват и внуци, което означава, че са минали три поколения, които да тренират в този клуб. Това е нещо много приятно и имат доверие в нас. Това признание за почетен гражданин го виждам като успех за целия клуб и за всички занимаващи се с карате и бойни изкуства. 

- Ставали сте и Спортист на Пловдив.

- Винаги има едно противопоставяме между олимпийски и неолимпийски спортове и когато има едно такова признание е добре за всички спортове. 

- Какво е развитието на каратето в Пловдив и България? 

- Благодарение на това, че имаме такава школа с дълги традиции имаме много опит. Успяваме да предадем нашите умения и на децата. Има резултати и се надявам да се случва и за в бъдеще. Имаме много хубава база, пространство, екипировка и нищо не им липсва, а от тях се иска желание и да им харесва това, което правят. Цялостното каратето в България е трудно. Все по-малко хора искат да се подготвят с месеци и да отидат на състезания, където да ги боли и да ги удрят. Почти няма гаранция, че труда, който са вложили ще се реализира. Някой път се тренира свирепо и подготовката е много тежка. Сега повечето хора, особено младите иска всичко да е бързо за месец - два и да се случат нещата. От една страна е за съжаление за тях, че искат толкова бърз резултат, а от друга страна, ако успеят да разберат, че това нещо ще им промени живота и ще ги формира като хора няма да съжаляват, че не се случват толкова бързо нещата. Повечето искат да потренират малко, да е по-лекичко и да участват на състезания. 

- Как стоят нещата с финансирането в каратето? Това е голям проблем за всеки спорт.

- Доста е трудно. Без спонсори няма как да стане, за да тренира професионално. Има финансиране от държавата, но то е за националния отбор на мъже и там има еднократна субсидия, но с това не можеш да се готвиш постоянно. Отделно докато влезеш и се утвърдиш в националния отбор реално нямаш нищо. На мен ми помагаха майка ми и баща ми и след това вече клубът, федерацията и по-късно и спонсорите. За млад спортист ще е трудно. 

- Организирате и семинар в средата на месец май, който ще бъде воден от Вас. Какво очаквате от него?

- Семинарът ще се проведе вече за четвърта година. Първият беше в София, а останалите в Пловдив. Той е строго конкретен комите семинар, който е свързан със спаринг и състезателния правилник и въобще със свободния двубой в карате. Като участие в чужбина има заявени участници от Румъния, Нидерландия, Великобритания. Чакаме отговор и от Полша. Радваме, че се връщат хора, които са били на семинара и искат да се включат пак. Също така се надявам на участие от българска страна от кадети и юноши. Ноември ще бъдем домакини в София на Европейско първенство именно за тези възрасти. Повечето клубове нямат много състезатели в тези възрасти. Ще има доста спаринг и това е много добра възможност да се обиграят и да качат нивото си за предстоящото Европейско.

- Оптимист ли сте за бъдещето на каратето?  

- Трябва да сме оптимисти за всичко. Ще има трудни моменти ще има моменти, в които може да няма резултати, но всичко е със спадове и пикове. Важното е да се тренира, да сме постоянни и всичко ще се нареди. 

- Няколко думи и за базата. 

- Базата е до стадион "Христо Ботев". Има фитнес кът, където може да се тренира за силовото и той е предназначен за членовете на клуба. Имаме и съблекални и санитарен възел. Имаме три татамита и всичко е малко повече от 300 квадрата. Има и чували, щитове. Всяка година Общината ни отпуска средства за екипировка. На трениращите не мисля, че им липсва нещо. Да, залата не е отоплена. Имахме обаче интересен случай преди време. През 2018-а година на Европейско бяхме в зала по хокей. Бяха сложили настилка, но отдолу беше студено и самата зала беше студена. Нямахме проблем и дори спечелихме титли и при мъжете и при жените и някои се шегуваха, че благодарение на това, че тренираме на по-студени условия е причината да сме успели.

- Какво предстои до края на годината? 

- До края на година имаме още няколко състезания от националния календар. На 30 април ще има турнир в Ловеч за децата до 10 години. В края на май ще участват всички възрасти на турнир Мадарски конник в Шумен. Ще има международен турнир Черно море. Ще проведем и традиционен летен лагер в Кранево от 1 до 9 юли. Той е разделен първата половина за деца и втората за големи. След това ще се концентрираме към Европейското, на което ще сме домакини. Ще има и Световно първенство в Полша и Европейско първенство, което е квалификация за жените за абсолютна категория следващата година. Има доста състезания и се надявам да можем да се включим във всички. Преди войната Украйна бяха със страхотен отбор във всичките възрасти. Сега на последното европейско не можаха да участват. За предстоящото Световно имат 8 участника, но все още не е ясно дали ще успеят да се включат. 

- Какво ще си пожелаете? 

- Искам да си пожелая най-вече здраве и за всички, които се занимават с карате, защото всеки, който получава някаква контузия знае за какво говоря. Да сме покрай нашите любими хора - семейства и приятели и да има мир, а да няма войни и да правим това, което обичаме.