Следолимпийската депресия все още е тема табу, но има голям брой случаи сред участниците след Игрите в Париж, алармираха експерти.

"Това е известният модел на айсберг. Виждате няколко души да говорят за него, но не виждате мнозинството", каза психологът Марион Суприцио пред ДПА.

Според експерта от Германския спортен университет в Кьолн има много възможности, които могат да помогнат за предотвратяване на тази трудна ситуация след Олимпийските игри.

"Психологията и спортната психология могат да предложат много и да свършат превантивната работа. Важно е спортистите да подготвят начина си на мислене за това, което предстои. Програмите са налице. Използването им все още не е оптимално, има място за подобрение", добави тя.

Все по-често спортистите говорят за психичните си проблеми след Олимпиадата, но вероятно още повече от тях дори не ги споменават.

"Темата за следолимпийската депресия е табу за много спортисти. Но това води до много психични заболявания", заяви Сулприцио.

Темата привлече вниманието на обществеността, когато плувната легенда Майкъл Фелпс разказа за депресията си след олимпиадите. Американецът разкри, че е имал проблеми след приключването на всички игри, като се започне с Атина 2004.

Фелпс по-специално показва, че дори великите спортисти могат да бъдат засегнати, а дебютантите са изложени на риск два пъти повече.

"Спортистите, които се състезават на Олимпиадата за първи път, попадат в дупка доста бързо. По-опитните спортисти знаят какво да очакват, докато дебютантите често са направо поразени от огромния мащаб на Олимпиадата", каза Ули Кнап, треньор на германската състезателка на скок дължина Малайка Михамбо.