TrafficNews стартира нова рубрика - "Родени със спорта". В нея ще Ви запознаваме със спортните семейства на Пловдив.
Във втората част от рубриката ни ще Ви запознаем с лекоатлетическото семейство Атанасови. Атанас Атанасов е един от най-добрите ни треньори в леката атлетика. Освен това е председател и човекът, който прави много в лекоатлетическия клуб на Локомотив Пловдив. В момента е треньор на една от най-добрите ни атлетки Габриела Петрова, която номер 1 в тройния скок в България и е спортист номер 1 на България за 2015-а година. Бил е треньор и на световна шампионка - Христина Калчева. Като състезател 11 години държи националния рекорд на скок дължина - 8.31 м.
Неговият син Златозар Атанасов е един от най-добрите ни състезатели в тройния скок. Участвал е във финали на Европейски първенства, а личният му резултат е 17.09м. Той реши да приключи със състезателната си кариера и първо пое към Китай, където беше кондиционен треньор по тенис, но се завърна и тръгна по стъпките на баща си в треньорството в родния клуб Локомотив.
Спортът в семейството
Атанас Атанасов: Аз съм първият спортист в семейството. Започнах през 1966г. да се занимавам с атлетика. Аз съм от Белозем и там започнах. Когато дойдох тук да уча се ориентирах към Локомотив. Първа тренировка ми беше Мила Костанян оттам при Васил Николов и така до ден днешен. Дъщеря ми също тренираше атлетика, в момента е администратор на клуба и е лицензиран мениджър по лека атлетика. Тя е мениджър и на Габриела Петрова, а преди е била мениджър и на Николай Атанасов, Спас Бухалов, Момчил Караилиев. Никога не съм карал Златозар да става спортист. Той започна първо с футбола, после и тенис преди да стане състезател в леката атлетика. Всичко стана от само себе си. Дойде един ден и ми каза, че иска да се занимава само с атлетика. Дори когато тренираше другите спортове той не се отделяше от атлетиката и беше доста често в залата.
Златозар Атанасов: Започнах първо с футбола и тренирах общо четири години, а на 11 години започнах с тениса. Бях на 15-16 години, когато започнах в леката атлетика, а това си е сравнително късно за всеки един спорт. Първото ми състезание беше втора младша, а там повечето атлети тренират от 6-7 години.
Влизането в леката атлетика на по-късно възраст
Златозар Атанасов: Не бих казал, че ми беше трудно, защото аз си бях тук в залата сравнително често. Обичах много високия скок и скачах за удоволствие, докато те тренираха. Още на първите състезания започнах да давам прилични резултати и така се случиха нещата. С тройния скок пак се случиха нещата на майтап. Доста бързо се преориентирах към него. Аз бях видял целия тренировъчен процес преди световната титла на Христина Калчева. Той беше изключително строг на тема хранене във високия скок и аз имах такива разбирания, че ако стана състезател на скок височина няма да ми даде и една трошичка да хапна. Стреснах се от тази цялата работа, но впоследствие разбрах, че нямаше голяма разлика в нещата и същото беше и в тройния скок. Не мога да кажа, че ми беше трудно навлизането от тениса към атлетиката.
Успехите в спорта
Атанас Атанасов: Първите ми по-значими стъпки бяха при юношите 1973-1974. Аз стартирах първо с висок скок, но след едно ученическо състезание започнах да скачам дълъг скок. Имам медали от юношески Балканиади и така лека полека нещата започнаха да си идват на мястото. Бях и в казармата и там се състезавах за ЦСКА, но там ме върнаха назад. През 1978-а ми се случи неприятна контузия - счупих си крака. Една година не участвах по състезания и дори треньора ми се беше отчаял, но нещата се получиха след това. През 1981г. ми беше първият значим успех и тогава скочих 8.09м. в София. Имам финали на Европейско първенство, а на първото ми Световно бях 11-и, но там бях контузен. Отидох контузен на Световното и още с първи опит влезнах във финала, но там вече нямах сили. Това ми беше един страхотен шанс да се класирам много напред в това състезание, но за съжаление така се получиха нещата. През 1982г. в Атина бях осми на Европейско първенство. Имам два финала на зимни първенства в Мадрид и Атина. През 1984г. направих националния рекорд от 8.31 м. и той се задържа 11 години.
Златозар Атанасов: Първото ми излизане извън България беше през 2009г. Тогава участвах на Балканиада в Атина. През лятото на същата година участвах на Европейско първенство до 23 години в Каунас и тогава постигнах първия си голям успех. Влезнах във финала на тройния скок. Завърших на осмото място с личен резултат и емоциите бяха страхотни. 2010 имах контузии и имаше лек застой. През 2011г. в Острава, Чехия отново на Европейско първенство до 23 години се класирах на финала и завърших шести. Имах леко разочарование, защото скочих същия резултат, както преди две години. През 2012-а година навлязох при мъжете и участвах на Европейско първенство за мъже, отново успях да се класирам на финала в Хелзинки. 2012-а беше олимпийска година, нормативът беше 16.85 м. Аз направих резултати над 16.50 и бях близо до норматива и остана разочарованието, че не съм си свършил работата. 2013-а година беше моята най-силна година. На Европейското първенство на закрито в Гьотеборг влязох на финала и се класирах седми. Направих много хубави резултати и на първото ми състезание през лятото в Бургас скочих 17.09 м. и това си остана и моят личен резултат. Още в първия си опит си ударих петата много лошо, баща ми ми каза да спирам, но аз исках да продължа и успях да скоча 17.09м. от четвърти опит. След това целият сезон до август месец беше на куц крак и много трудно беше възстановяването.
За кариерата на Златозар
Атанас Атанасов: На големи състезания може да няма медали, но никога не се е провалял. Във всичките му европейски първенства той влиза във финал. Участва два пъти и на Купа Европа Първа лига и завърши втори и двата пъти. Сега ще го видим как ще бъде като треньор. Вече навлезе в професията.
За треньорството
Атанас Атанасов: През 1987г. приключих спортната си кариера като състезател и буквално на другия ден започнах да събирам групичка и започнах като треньор. Откакто се помня съм свързан с атлетиката и не съм се отклонявал от нея. Работил съм и други работи - шофьор на такси, барман, защото имаше много тежки години, когато нямаше пари и нямаше как да вържем двата края, но никога не съм оставял треньорството в атлетиката. Основното ми е било винаги леката атлетика. Най-големият ми успех до момента е с Христина Калчева, която стана световна шампионка през 1999г. С Габриела Петрова - Европейска шампионка до 23 години, второ място на Европейско, четвърто място на Световно първенство, пето място на Европейско първенство. С Николай Атанасов имам пето място на Световно и пето място на Европейско първенство. Личният резултат на Златозар е много силен - 17.09 м. Със Стойко Цонов имам 17.02м.
Златозар Атанасов: Вече две години съм тук като треньор, а преди това две години бях кондиционен треньор по тенис в Китай.
Китай
Златозар Атанасов: Заминах за Китай през пролетта на 2018-а година и се върнах през 2020-а година. Върнах се по време на Китайската Нова година, но точно тогава започна ковид и затвориха границите. Там ми остана багаж, който ми изпратиха чак преди няколко месеца. Мислих, че всичко ще отмине и ще се върна. Там е съвсем друг свят. Те нямат нищо общо с нашето разбиране за спорт като цяло и имат страхотни възможности за абсолютно всичко. Трябват им кадри и хора, които разбират от тази работа. Имат страшно много деца, които искат да тренират. Търсят много чужденци като треньори, които да им помагат. Осигуряват ни и много добри условия за работа. Вече няма толкова много чужденци покрай ковида. Сега получих предложение пак да замина, но го отказах и оставам тук. Имам страхотна група от деца. Да, ще изисква време, докато стигнат до голямата атлетика, но нашата работа е такава, че трябва да сме търпеливи и да си чакаме момента.
Трудностите да се управлява клуб в България
Златозар Атанасов: Помагам с каквото мога и в залата. Баща ми се е борил много за този клуб и тази зала да ги има. Сега последните няколко години успява да бере плодовете на това, което е правил толкова години. Имаме страхотни треньори. Ние всички сме като едно семейство и си помагаме. Още преди 1999г. той се опитва да подобри нещо тук. Той стана като един майстор, толкова много неща направи. Това винаги му е било мечта - СКЛА Локомотив е да е най-големият клуб в атлетиката в България. Това е нашето семейство.
Атанас Атанасов: Един голям мой успех, който си преписвам е обновяването на това съоръжение. Тази зала можеше до момента да е срутена. Имаше голяма борба и много мъки, за да я спасим. Тук има много неща, които сме правили и сами, викали сме и познати майстори. Удовлетворяваме това, че залата е пълна и расте новото поколение, което може да направи нови успехи. Това ми е най-голямото удоволствие. Ако завършим и корпуса със съблекалните вече всичко би трябвало да е наред.
Фамилията Атанасов
Златозар Атанасов: Винаги съм бил свързан с него и винаги ми е влияло в положителна насока. Никога не е имало някакво напрежение. Той изцяло ме остави да реша с какво да се занимавам. Аз съм изключително щастлив човек, че имам такива родители като него и майка ми, която също толкова пъти сме я оставяли вкъщи, а ние сме по лагери или състезания.
Пожелания за бъдещето
Златозар Атанасов: Аз бих си пожелал да продължаваме по тази линия, защото тя е възходяща и тя е в правилна насока и му пожелавам да е жив и здрав.
Атанас Атанасов: Аз си пожелавам да завършим цялостно залата с корпуса със съблекалните, за да може залата да се оформи като хубаво и модерно спортно съоръжение, за да можем да пуснем отоплението зимно време, за да могат тук хората да се отпуснат още повече. Да виждам залата пълна, както до сега и да излизат такива кадърни деца и треньорите да се радват на още по-добри успехи.
Темите на Traffic News
