30 август 1986г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим пловдивчанката Стефка Костадинова подобрява за трети път рекорда в скока височина в своята кариера. Тя постига 209 см. на шампионата, но тези знаменити 209 см. няма да бъдат свалени от върха като най-великото постижение в дисциплината цели 36 години. 

Преди това Стефка скача 207 см. и 208 см., а рекорда държи и друга българка Людмила Андонова с 207 см. През 1972г. Йорданка Благоева е първата българка, която чупи рекорда с 194 см. Не случайно и самата Стефка каза, че това е най-българската дисциплина, защото реално цели три българки са държали рекорда с общо 5 постижения.

Бланка Влашич и Кайша Берквист бяха състезателките, които бяха най-близо до това да бутнат рекорда, но това така и не се случи. На 7 юли обаче рекордът падна, след като украинката Ярослава Магучих скочи 210 см. Така беше сложен край на един от най-дългите рекорди в света. 

Всъщност рекордът на Стефка Костадинов е тачен и в света, защото на входа на музея на МОК в Лозана още на входа те посреща летвата от 209 см. и всички преминават през нея. 

Постижението на българката е уникално и по няколко други причини. Това е четвъртия най-дълго задържал се рекорд направен от жена в леката атлетика и на пето място направен от мъже и жени. 

В топ 5 и на двете Стефка Костадинова е единствената представителка на страна, която е запазила името си и не се е разпаднала. Останалите са спортисти на СССР, ГДР и Чехословакия. 

Иначе най-дългият рекорд за всички времена си остана постижението на Ярмила Краточивола от Чехословакия от 26 юли 1983г. в Мюнхен, когато тя дава резултат 1:53.28 мин. на 800 м., който е неподобрен и до ден днешен. Само три от рекордите са направени в по-късни години - 1983г., 1985г. и 1986г. Останалите пред рекорда на Стефка Костадинова са само няколко седмици преди пловдивчанката отново през 1987г.

За съжаление с падането на рекорда на Стефка Костадинова вече нямаме български рекорд в леката атлетика. Освен рекорда на пловдивчанката дълги години номер 1 беше постижението на Йорданка Донкова, която на 110 м. с препятствия записва 12.21 сек. през 1988г. в Стара Загора. Рекодрът обаче падна през 2016-та година, когато американката Кендра Харисън го подобри със само една стотна. През 2022-ра рекордът беше подобрен и от нигерийката Тоби Амусан, която завърши с 12.12 сек. 

Трудно се вижда българка, която да подобри отново рекорда, а за съжаление едва ли ще имаме отново българин, който да е световен рекордьор в леката атлетика. 

Топ 5 на най-дълго задържалите се рекорди в лека атлетика към днешна дата в индивидуална надпревара само при жените: 

1. Ярмила Краточивола (Чехословакия) - 800 м. 26 юли 1983г. постигнат в Мюнхен на 26 юли 1983г. 1:53.28 мин. действащ 

2. Марита Кох (ГДР) - 400 м. - 47.60 сек. постигнат в Канбера на 6 октомври 1985г. действащ 

3. Наталия Лисовская (СССР) - тласкане на гюле - 22.63 м. постигнат в Москва на 7 юни 1987г. действащ

4. Стефка Костадинова (България) - скок височина - 2.09 м. постигнат в Рим на 31 август 1987г. подобрен на 7 юли 2024г.

5. Галина Чистакова (СССР) - скок дължина - 7.52 м. постигнат в Ленинград (б.а. - сега Санкт Петербург) на 11 юли 1988г. действащ 

Топ 5 на най-дълго задържателите се рекорди в лека атлетика към днешна дата в индивидуална надпревара: 

1. Ярмила Краточивола (Чехословакия) - 26 юли 1983г. постигнат в Мюнхен на 26 юли 1983г. 1:53.28 мин. действащ  

2. Марита Кох (ГДР) - 400 м. - 47.60 сек. постигнат в Канбера на 6 октомври 1985г. действащ 

3. Юрген Шулт ГДР - 6 юни 1986г. постигнат в Неубранденбург на 6 юни 1986г. подобрен на 14 април 2024г. 

4. Наталия Лисовская (СССР) - тласкане на гюле - 22.63 м. постигнат в Москва на 7 юни 1987г. действащ

5. Стефка Костадинова (България) - скок височина - 2.09 м. постигнат в Рим на 31 август 1987г. подобрен на 7 юли 2024г. 

Заб. Рекордите са за състезанията на открито