Пловдивският волейболист Николай Къртев е част от мъжкия национален отбор по волейбол в последните години. Той и един от най-успешните пловдивски волейболисти като има цели 4 шампионски титли в България, а също по 4 са и спечелените Купа и Суперкупа на страната. Той е юноша на пловдивския Виктория Волей, а също така е играл за Хебър, Нефтохимик и Монтана. В чужбина е защитавал цветовете на френския Тулуза и турския Аркас. През това лято се завърна в Пловдив да играе за Локомотив, а от няколко дни е играч на чешкия Лъвовете. С мъжкия национален отбор е участвал на Европейското първенство през 2023-та година, както и в няколко издания на Волейболната лига на нациите. През изминалия сезон с турския Арка е бронзов медалист от третия по сила евротурнир ЦЕВ Къп и финалист за Купата на Турция.

Ето какво заяви в интервю пред TrafficNews Ники Къртев за кариерата си, националния отбор и целите си.

- Как стартира с волейбола и имаше ли други спортове, които си тренирал преди това?

- Тренирах всичко, исках да стана футболист и обиколих всичките футболни отбори в Пловдив. Бил съм и на плуване и лека атлетика, но видях, че няма да стане. Около 2-3 години не се занимавах със спорт. Волейболът го започнах сравнително късно. Стартирах по средата на 9-ти клас и отидох в Локомотив Пловдив, но тогава там школата беше доста слаба и пак спрях. Вече началото на 10-ти клас започнах във Виктория волей. Потренирах малко и организацията беше супер. Обръщаше се много внимание на всички. 

- Как се разви кариерата ти след това?

Завърших училище и отидох в Монтана. Там беше малко по-тежко първата година, защото се сблъскваш с мъжкия волейбол. След това отидох в Нефтохимик, където се утвърдих и спечелихме Купа. Отново се върнах в Монтана, защото в Нефтохимик имаха други планове, а аз исках да играя. Направихме много хубави неща и играхме два финала с Монтана. После получих първа повиквателна за националния отбор, когато треньор беше Пламен Константинов. Отборът беше на много високо ниво и аз бяха единственият млад. След това се върнах в Нефтохимик, който направи силен проект и върнаха играчи като братята Братоеви, Теодор Тодоров, Николай Николов и Теодор Салпаров и реално аз бяха най-младия, който беше титуляр. В Хебър след това получих предложение и видях, че там се работи много професионално. Изкарах три сезона там, станахме шампиони, влязохме в групите на Шампионската лига и ако не беше пандемията щяхме да излезем от тях, просто тогава регламентът беше, че само първият продължава. След това дойде офертата от Франция и реших да пробвам. Среден отбор, но с историята. Отидох там и започнахме много силно, но се случиха много контузии. Още в първия кръг в първенството имахме двама контузени до края на сезона и сезонът беше тежък. След това се върнах в Хебър, но проектът приключи. Тогава получих много хубаво предложение от турския Аркас и отидох. Изкарах много приличен сезон и играхме финал за Купата. Имахме проблеми в първенството, но само на една точка не ни достигна до полуфиналите. Загубихме златен гейм на полуфинала. Малко не ни стигна за страхотен сезон, след като играхме финал за Купата и полуфинал за ЦЕВ. През лятото можех да отида в Китай, но нещата не се получиха. Разбрах се и с друг отбор, но главният спонсор се отказа. Останах в Пловдив и реших да си остана вкъщи вместо да обикалям между отборите в България. Реших да помогна. От няколко дни съм в Чехия.

- Виктория Волей е школа, която постигна целта си. Даде доста волейболисти и сега има не малко играчи, които играят в Суперлигата.

- Това е клуб, който постигна доста, защото реално е доста голям успех ако от един набор изкараш едно или две момчета. От клуба са излезли може би около 20 човека, които още играят – такива, които играят на много високо ниво в чужбина или успешно в българското първенство. Много силна школа, в която се работеше професионално. Всички до ден днешен сме много добри приятели. Отборът изгради хора и приятели за цял живот. Работеше се професионално за детски волейбол.

- Какво научи от чужбина?

- В България все едно бях в чужбина, защото играех с хора с много опит. Може би малко културата докато свикнах, но отидох подготвен и нямаше разлика. Бях подготвен за чужбина и бях играл и в националния отбор. Хората около мен бяха гръбнака на последното силно поколение във волейбола.

- Бил ли си на мач на националния отбор като зрител?

- В залата на националния отбор съм гледал мач на Световна лига в София и тогава когато влязох и като видях "Арена Армеец" пълна винаги съм искал да играя пред тази публика. Винаги ми се е искало да изляза пред пълна зала и да играя за България. Във Варна бях най-младия и не се разчиташе на мен. Надявам се сега дали във Варна, София или Пловдив да успея да го изпитам това чувство.

- Част си от мъжкия национален отбор по волейбол. Как виждаш тима?

- Иска ми се националния отбор да върви нагоре. Последните години обаче не успяваме да стигнем тези успехи отпреди. Мисля, че с назначаването на Джанлоренцо Бленджини нещата вървят напред. Надявам се в следващите години наистина да има някакви резултати. Аз не съм оставил все следа в националния отбор. Опитах се обаче да дам всичко от себе си. Работи се правилно. Много ми се иска да оставя следа в националния отбор.

- Кой мач си спомняш и ти е любим с националния отбор?

- В дебюта ми в Лигата на нациите с Пламен Константинов победихме Полша и Бразилия във Варна. Аз тогава не взех голямо участие, но само да си част от това и да гледаш идолите ти е много силно преживяване. С Полша дебютирах за националния отбор. Аз не трябваше да съм в групата, а вечерта един от опитните състезатели получи контузия и ми казаха, че на другия ден ще съм по екип и цяла вечер не можех да спа. В Римини бяхме отново в Лигата на нациите, но по време на ковид в затворен балон. Тогава играх в почти всички мачове, но пък нямаше публика и бяхме затворени не беше добро преживяване.

- Какъв е най-добрият ти спомен от престоя ти в чужбина?

- В Турция отидох в един от топ отборите и бяхме започнали сезона лошо. Мой съотборник беше Георг Грозер и с него беше много интересно. Имахме много тежка програма и първите 90 дни бях изиграл почти 30 мача. Този начин на игра и пътувания не бях го преживявал никъде. В Хебър пак играехме Шампионска лига, но беше пандемия и беше по-различно. Общо взето прибираш от мач, спиш и отиваш на другия мач.

- През миналия сезон имахте драматичен полуфинален двубой в турнира за Купата на ЦЕВ. Как се разви той? 

- Ние първия мач го спечелихме лесно в Измир и си мислехме, че няма какво да се обърква. Взехме първия гейм в реванша в Германия и диагоналът ни се контузи. След това изгубихме с 1:3 и загубихме и мача след златен гейм и все едно спряхме да играем след първия гейм. Не мога да кажа какво се случи, дали беше подценяване или не. Те са в група с Левски през този сезон и ги победиха и явно не е случаен отбор, но ние си изпуснахме шанса.

- Има ли треньор, на който най-много се възхищаваш и си научил? 

- Смесица е от всички и не мога да отлича няколко. Много попих от Глен Хоук в Турция, който е канадец. Той реално е човекът в основата на това канадския национален отбор да върви нагоре. Канада се класира за две поредни олимпиади и са в топ 4 на Волейболната лига на нациите.

- Каква е ролята ти на централен блокировач?

- Изисква най-много търпение и концентрация. Не винаги си в главната роля, но без теб няма как да се случат нещата.

- Кой най-запомнящия момент до момента за теб?

- Полуфинала за Купата на Турция беше много запомнящ, защото играхме срещу Зираатбанк и бяхме тотални аутсайдери. Големи имена и голям бюджет. Те имат футболен бюджет. Поведоха ни с 2:0 и успяхме да ги обърнем и да победим с 3:2 и да играем финал и никой не го очакваше това. Като изключим Грозер всички момчетата бяхме млади до 23 години и за всички беше голяма изненада, че успяхме да се класираме. На финала малшанс. Поведохме с 1:0 и можехме да затвори и втория гейм, но изгубихме 3:1, а от другата страна имаше много големи звезди включително и Намир, който не успяхме да спрем цял мач.

- Ти си един от най-титулуваните волейболисти в България?

- Успяхме и с Хебър и Нефтохимик да спечелим много неща. Имаме 12 трофея, което е много добра цифра.

- Какво ще си пожелаеш?

Пожелавам съм да съм здрав и да се опазя от контузии.