Пловдивчанинът Кирил Киров е най-добрият български стрелец. Той беше определен за стрелец номер 1 на 2023-та година, а през миналата година си осигури и място на Олимпиадата в Париж, след като спечели бронзов медал от Световното първенство по стрелба за мъже на 10 м. въздушен пистолет, която е коронната дисциплина на българина. Киров се състезава за пловдивския клуб АСК „Тракия“, а негов треньоре Румяна Апостолова. Той е един от тримата пловдивчани до момента с квоти за Олимпиадата, а останалите са гребецът Кристиан Василев и плувецът Йосиф Миладинов. Кирил Киров е още златен медалист от Младежката Олимпиада в Азербайджан през 2018г. и бронзов медалист от Европейското първенство за младежи през 2018г. В момента Кирил Киров учи пета година в Медицинския университет в Пловдив дентална медицина и смята да се развива в тази сфера, но ще продължи да печели медали и да участва в състезания в стрелбата. 

- Как стартира в стрелбата и имаше ли други спортове, които си тренирал преди това? 

- След като започнах със стрелбата постепенно, имайки постижения ти става все по-интересно и все повече нещата ти се получават. Успоредно със стрелбата ходих и на академично гребане. Спортът му допадаше изключително много, но просто няма как да ходиш с две дини под една мишница. Тренирал съм айкидо, футбол, гимнастика и други спортове. 

- Как се запали по стрелбата? 

- Аз отидох сам на стрелбището. Беше близо до вкъщи и исках да пробвам. Стана ми интересно и продължих. Като всяко едно дете просто исках да видя какво е и да стрелям с пушка. Треньорката ми обаче каза, че тя е треньор по пистолет. Впоследствие съм и много благодарен, че тя ме насочи към пистолета, а не към пушката. Просто познавайки себе си и собствени ми характер смятам, че пистолета ми подхожда доста повече. Самата настройка към оръжието е много по-различна. Мисля, че при пушката дисциплината е доста по-тежка. 

- Какви бяха твоите първи успехи в стрелбата? 

- Първият ми успех в България беше, когато станах шампион на Държавното първенство за момчета и момичета. Тогава усетих, че могат да се получат нещата. Първото ми голямо състезание на вън беше Европейското през 2015-та година, когато стигнах до финал и станах 6-ти. 

- Имаше ли момент, в който си каза това ще е ще се занимавам със стрелба?

- Никога не съм разглеждал спорта като професия. Докато ми харесва ще го правя, защото аз го правя, защото ми харесва, а не защото се налага. 

- Да ни разкажеш какви бяха емоциите, когато спечели квотата? 

- Състезанието беше Световно първенство за мъже и това за нашия спорт, като изключим Олимпиадата е най-големият форум. Аз много пъти съм казвал, че късметът в професионалния спорт играе голяма роля. Това далеч не изключва работата, която си положил преди това. Голяма част от хората, които сме на тези състезания сме си го заслужили, но опира и до известна доза късмет и кой ще покаже това, на което е способен. Самото състезание беше на познато място в столицата на Азербайджан - Баку. Няколко години преди това бях взел квотата за Младежката Олимпиада на същото място и стрелбище. По стечение на обстоятелствата нещата се повториха. Влезнах във финала и той така се завъртя, че взех и медал от Световно първенство и квота за Олимпиадата. 

- Какво е да се докоснеш до най-големите ни стрелци в този спорт като Весела Лечева, Мария Гроздева, Таню Киряков и те дават ли ти съвети? 

- От тези хора може много да научиш. Дори и не толкова да си говориш с тях, но и да ги наблюдаваш, да видиш поведението му. Защото има какво да се научи. Засичали сме с тях по състезания. Сега се засичаме и с Антоанета Костадинова, която е изключително борбен състезател, който се е утвърдил във времето. Има много какво да се види и научи от тях. 

- Антоанета Костадинова стана сребърен медалист на миналата Олимпиада в Токио. Искаш ли сега да повториш нейното постижение? 

- Искам да го подобря. Не мисля, че някой отива на Олимпиада с нагласата да не завоюва това, което най-много иска. Ако някой отива с друга цел може би е объркал мястото. На това ниво опира много освен до работа, но и да някакъв тип късмет. 

- Която е твоята коронна дисциплина? 

- Тя е 10 м. въздушен пистолет, защото имаше размествания в световната федерация по отношение на другата дисциплина, която стрелях 50 м. въздушен пистолет и тя вече не е олимпийски дисциплина и остана само 10 м. пистолет. 

- Има ли яснота кога ще заминаваш за Париж и кога ще започнат състезанията? 

- Още сме в процес на подготовка и се обсъждат датите. Има предварителни програми, които се разглеждат, за да си направим някаква преценка, но няма нищо конкретно. При нас се раздават и квоти спрямо ранглистата, защото има още едно състезание, което започва следващата седмица - последната Световната купа в Мюнхен. След него ще бъде направена ранглистата и ще бъдат раздадени последните квоти. Тогава ще излезе и финалната програма и ще имаме яснота кога ще са датите. 

- Какво очакваш от Олимпиадата? 

- Някой път съм се замислял върху това, но реално погледнато при нашия спорт, тези които участваме на Олимпиада участваме и на Световно, Световни купи и сме едни и същи. Интересно ми да видя какво ще се случи и как ще се развият нещата. Тази Олимпиада ще е малко по-разпокъсана. Стрелбата ще се провежда не точно в Париж, а в селце, което е до града. Не знаем как ще е точно организацията и ще има ли олимпийски село. Освен това Олимпиадата ще е и с нарушена стъпка заради ковида. Той повлия много на всички спортисти, защото беше нарушена подготовката. Това наруши процеса на подготовката, защото освен състезанията трябва да има един период на възстановяване, който е също толкова ползотворен, колкото и самото натоварване. Имаше хора, които са във върхова форма, които не участват на състезания и не знаят кога ще има състезания. Имаше и много малко време между двете олимпиади. 

- Как стоят нещата с федерацията и всичко подсигурено ли е?

- Абсолютно всичко, което аз и треньора ми като екип сме поискали са изпълнили. Всичко е в реда на нещата, както си трябва. В момента се правят ремонти на основните стрелбища в София. Така можем да ползваме база, която е много по-близко до световното ниво и тя да бъде за всичките дисциплини в нашия спорт. 

- Имаш ли идоли в стрелбата? 

- Аз имам по-особено мнение затова и може би и доста хора ми се чудят. Аз не обичам да гледам спорт, а да го правя. За мен спортът е пряко свързан с дейността. Спортът не е нещо, което се говори, а е нещо, което се прави. Изключително много хора уважавам и се възхищавам на постиженията им. Това е вид самоизграждане и по този начин всеки се развива. 

- Как стоят нещата в твоя клуб "Тракия"? 

- Нашият клуб "Тракия" има няколко зали. Тази, в която основно тренирам е в двора на училище "Братя Миладинови". Това е една от най-хубавите зали в България, която я има от години насам. Смея да твърдя, че нямаме оплакване. Под една или друга форма това, което сме си начертали сме го постигнали. 

- Тази Олимпиада за съжаление ще има малко български спортисти. Какво е за теб да си сред хората с квоти? 

- Може би е манталитет, който е обвързан със спорта ни. Той е много индивидуален. Постигайки или губейки нещо го разглеждаш по индивидуалистично погледнато. При отборните спортове може би е по-различно. При нашия спорт, колкото и да се опитват чрез смесените дисциплини да има отборен елемент не се получава. Да, те си събират резултата, но реално ти пак си стрелял сам, защото това е твоят резултат. Чест е и се радвам, че успях да го завоювам. 

- Ти учиш и в Медицинския университет как съчетаваш спорта с ученето? 

- В момента съм в сесия и имах миналата седмица два изпита, а тази седмица имах един. Другата седмица имам още един изпит, а след това заминавам на Световната купа. След това имам още изпити до средата на юли. Отделно имам и Държавно първенство. Стрелбата за мен е хоби и го правя, защото ми харесва. Докато имам възможност ще го правя. Другото е моето основно и смятам да работя и да се развивам в денталната медицина. 

- Какво смяташ за българския спорт като цяло? 

- За малката държава, която сме имаме изключително много талант и постижение. Едно е да правиш селекция от 15 млн. и друго от 1 млн. Въпреки всичко успяваме да изкараме изключително много постижение, а в това визирам не само в спорта, а и в науката, изкуствата. Това само по себе си е показателно. Потенциалът ни е изключително голям и е хубаво, че той се реализира. 

- Какво би казал на младите стрелци? 

- Трябва да работят усърдно и да се борят. Ако имаш желанието и посвещението в тази насока успяваш. Ако искаш нещо и полагаш усилия рано или късно ти ще го постигнеш. Пътят никога не е лесен. Голяма част от тези постижения дължа на треньора си. Тя е неотлъчно до момент от самото начало до сега. Ако тя спре да се занимава и аз ще трябва да спра. 

- Какво ще си пожелаеш? 

- На първо място да сме живи и здрави и нека всеки човек, който си поиска и си пожелае нека да го постига. Ако всеки работи и си постига неговото светът ще върви в една по-правилна посока.